Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 159

На свой ред уеднаквяването на гражданското общество, подчиняването му на държавата по необходимост поражда и концентрационните лагери. Онези, които не искат да се подчинят на контрола на фашистката партия и нейната идеология, трябва да бъдат изолирани, за да не «разлагат» обществото с опасните си идеи. Абсолютната нетърпимост към самостоятелното политическо мислене и поведение логично води към крайни мерки за неговото сподавяне. Концлагерите се оказват идеално средство на фашистката държава за решаването на класовите антагонизми чрез физическото изтребване на нейните противници.

От казаното дотук не е трудно да се види, че между елементите в структурата на фашистката държава има съществена, необходима, закономерна връзка, която не може произволно да се нарушава, без да се измени цялостната система.

Естествено, в началната фаза след установяването на своята власт фашизмът оше не е разполагал с теоретически разработена схема за построяване на собствена държава. Напротив, твърде често сред неговите лидери се срещат политическите действия, представляващи отклонение или връщане назад, но обективната логика на процеса ги коригира и тласка към оптималния вариант. След установяването на еднопартийната система те инстинктивно се насочват към пълното завладяване на държавата и оттам към цялостен контрол над гражданското общество.

Например Мусолини смяташе в началото да изгради «фашистки строй» с безпартийна система поради пълното компроментиране на политическите партии в очите на фашизма. Впоследствие обаче се оказа, че за унищожаването на другите партии е необходим пълен монопол на фашистката партия. Така се установи еднопартийна система на фашизма. Отначало тя бе само средство към целта, след това стана цел.

Вътрешната логика на тоталитарната фашистка държава застави Мусолини и в други случаи да се коригира. През първите няколко години той смяташе да управлява с безпартийно правителство. (коалиция от министри, които не представляват своите партии), но след 1924г. трябваше да се прости с тази илюзия и да състави чисто фашистко партийно правителство. С това фашизмът показа не само че не може да премахне партийната котерийност в държавния живот, но, обратното, той създаде държава, частно владение на една политическа партия.

П. Толиати обръща внимание на тази вътрешна логика в изграждането политическата система на фашизма. Изучавайки историята на италианския фашизъм, той сочи, че «Фашизмът не е бил тоталитарен по рождение, той става такъв, започвайки от онзи момент, когато решаващите слоеве на буржоазията са достигнали максимално равнище на икономическо, а значи и на политическо обединяване.

Концепцията за тоталитаризма (т.е. еднопартийността — Ж.Ж.) не възниква изведнъж в арсенала на фашистката идеология. Да вземем първоначалната концепция за отношенията между гражданина и държавата. В нея по-скоро ще намерите елементи на анархистки либерализъм: протест против вмешателството на държавата и частния живот и т.н. Напротив, тоталитаризмът представлява отражение на ставащите изменения следствие на господството на финансовия капитал» (116–44).