Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 157

4. Работният ден е практически неограничен, което довежда до бързо физическо изтощаване на затворниците и до «естествена» смърт, което е главната цел на концлагерите.

5. Поради неизбежната корупция сред управата на лагерите се стига до още по-голямо ограбване на «законния» порцион на затворника; той страда от хронически глад и ако не умре предварително от болест, загива от физическо изтощение.

6. Медицинската помощ в концентрационния лагер е издевателство над хуманната професия; тя се «дава» с оглед на политическите задачи. Лекарите, работещи в концлагерите, се придържат към девиза: «Преди всичко аз съм есесовец, а после лекар.»

7. Корупцията се изразява още в това, че охраната (по кулите) и конвоите разстрелва лагеристи «при опит за бягство», за което им дават награди за «проявена бдителност»; това, естествено, поощрява още повече престъпленията на администрацията и охраната.

8. Всеки, който е влязъл в концентрационния лагер, е виновен, в ада няма невинни. Затова по принцип оттам никой не трябва да излиза жив.

VI. Връзката между елементите в структурата на фашистката държава

1. Необходимият характер на връзката.

На пръв поглед би могло да се помисли, че връзката между елементите на структурата няма необходим характер; че тя е случайна и следователно тези елементи могат да се подреждат в произволен ред или да се предпочитат един пред друг, когато се възпроизвежда системата на фашизма.

Всъщност тази връзка е толкова дълбока и необходима, че е задължителна за всяка фашистката държава. Необходимият характер на връзката се изразява в две неща: първо, че не може да отсъствува която и да е от посочените пет черти на този тип държава; второ, че всяка от тях задължително предпоставя другата. Всяка от тях, за да се развие пълно и цялостно, неизбежно поражда и предопределя следващата.

С други думи, между съставките и структурата на фашистката система съществува строга субординация: всяка от съставните части си има своето строго определено място и значение, така че не може да се измени, без да се предизвика цялостно разрушение на системата.

Ако ние започнахме описанието на структурата с еднопартийния характер на политическата система и поставихме тази черта в началото на нашето изложение като пръв и особен момент, то е, защото самото изграждане на фашистката държава в Германия, Италия и Испания започва с установяването на еднопартийна политическа система. Между трите класически примера на фашистка държава най-завършеният образец с Германия, където всички нейни черти получават пределна яснота и релефност. Макар Италия първа да тръгна по пътя на фашизма, тя не може да стане най-завършеният образец на тоталитарната фашистка държава. Всъщност това е един от многото случаи в историята, когато първото по време движение не е и първо по съвършенство, по значение; когато първото от това, че е първо, не става най-съвършено.