Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 156

В Испания възпитателната работа в лагерите е организирана така: «Общинските съвети, натоварени с провеждане превъзпитанието на политическите затворници чрез принудителен труд, по заповед на шефа на службата за държавните затвори, избран от Франко и Фалангата, се състояха от трима души. Освен по един местен представител на Фалангата и един енорийски свещеник, в съвета влизаше и една трета страна — често пъти жена, числяща се към онази категория фанатични богомолки, известни под името beates, която се избираше от шефа на службата на държавните затвори и изпълняваше по начало длъжността секретар на местната хунта. Хунтата имаше за главна цел да просвещава денем и нощем затворниците в католическата догма. Това усърдие обаче не биваше да нарушава дванадесетчасовия работен ден на затворниците» (93–127).

Всъщност тоталитарният режим няма полза да освобождава концлагеристите дори след като те са работили най-старателно и добросъвестно в продължение на много години. Защото, първо, няма никаква гаранция, че излезлият на «свобода» бивш затворник няма да продължава предишната си дейност или да остане с предишния си мироглед, за да влияе «разложително» върху народа; второ, дори да се е «превъзпитал», излизането на такъв човек пак не е желателно, защото със самият факт на своето съществуване ще продължава да крие опасност. Той е свидетел — жив свидетел за това, което се върши вътре в лагера, за страшните престъпления на режима в неговия подземен свят. А за един фашистки режим няма нищо по-нежелателно от евентуалното му дискредитиране, тъй като неговата пропаганда денонощно се труди да го представи като правова и народна държава: строга, но справедлива, спазваща законността.

Ето защо за режима е по-изгодно да унищожи физически и морално своите врагове или да ги държи в лагерите, докато умрат от «естествена» смърт. Концентрационният лагер е най-гнусното и престъпно погазване на човешката личност и на хуманизма въобще. Всичко в лагера е насочено към унижението и унищожението на човека и човешкото. Достатъчно е да се запознаем по-отблизо с вътрешния ред в концлагерите, за да потръпнем от ужас. В тези кръгове на ада:

1. Няма хора, има номера на гърба на затворниците; хората стават безлични цифри. Администрацията никого не вика по име, призовават се само номера; за нея няма никакво значение, че номер X е голям медик или ченомер Y е голям писател.

2. Криминалните престъпници са поставени над политическите затворници — обстоятелство, което напълно изобличава твърденията за възпитателния характер на лагерите; криминалните се назначават за непосредствени началници на бараките (в немските лагери — капо), които помагат на администрацията в поддържането на реда.

3. Затворниците отиват на работа под конвой с кучета; крачка вляво или крачка вдясно от колоната, съгласно инструкцията, стреля се без предупреждение.