Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 155

Желю Желев

Лагерните лекари са длъжни да контролират построго, отколкото досега, храната на концлагеристите и в споразумение с администрацията да правят предложения до комендантите на лагерите за подобряването и. Тези предложения обаче не бива да останат само на книга, а лагерните лекари трябва редовно да проверяват изпълнението им. Освен това лагерните лекари трябва да се грижат по възможност да се подобряват трудовите условия на отделните работни места. За тази цел е необходимо лагерните лекари да се запознаят точно на самото място с трудовите условия на работните места. Райхсфюрерът от СС заповядва смъртността непременно да бъде намалена. Поради тази причина горното е задължително и за взетите мерки трябва да се докладва всеки месец на началника на отдел Д III. Първият отчет да се представи на 1 февруари 1943г.» (111–240).

б) Същността на концентрационните лагери

В зависимост от конкретните политически условия фашистката държава набляга повече или по-малко на различните страни от дейността на концентрационните лагери. Например в противоположност на Германия, която през затегнатия период на войната поставя ударението върху принудителния труд, Испания акцентира върху физическото изтребление на лагеристите; в интервала от 1940 до 1945г. са разстреляни повече от 150 хиляди затворници. Унищожението на лагеристите е особено интензивно през 1944г., когато съюзниците извършват десант в Нормандия и над Франкова Испания надвисва военна опасност (20–277).

Каквито и да са обаче колебанията на фашистката държава в нейната «концлагерна политика», те не са в състояние да изменят главното предназначение на концентрационните лагери; изолиране и постепенно унищожаване на политическите и противници.

В Германия войната в известен смисъл забули или остави в сянка уосновнотот. Намесата на военния и националния елемент, без да премахне главното, успя да го потули от погледа. Ето защо при изучаване на вътрешната връзка между тоталитарния режим и концентрационните лагери трябва да вземем предвоенния период, когато те съществуваха, тъй да се каже, в тяхната чиста форма, без каквито и да било странични примеси. Разгледани така, концентрационните лагери трябва да се третират като затвор плюс принудителен труд с неограничено време. Химлер в цитираната по-горе реч разкрива двата главни момента в дейността на концентрационните лагери са: първо, да се унищожат «враговете на народа и държавата» (Химлер) и, второ, преди да бъдат унищожени, «да се впрегнат още един път да работят в полза на великата народна общност»

Това е алфата и омегата в дейността на концентрационните лагери. Държавата обикновено предсавя тези лагери като «трудовоизправителни». През 1944г. главният директор на затворите в Испания се беше похвалил, че под негово ръководство затворите «превъзпитали» не по-малко от 300 хиляди души (93–129). Той обаче не казва, че през същата 1944г. в Испания всеки ден са разстрелвани по 400 лагеристи, очевидно защото режимът не е могъл да ги превъзпита. Но какво значи в условията на фашистката държава превъзпитан лагерист? Това означава сломен морално, политически и физически човек, т.е. изваден от строя. Режимът е постигнал своята цел, без да разстрелва своята жертва.