Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 124

Фотография от 1939г. показва дълбоката и неразривна връзка между водача и народа. Дуче във военна униформа, «случайно» минаващ през някаква градинка, приветствува майките с малките деца. Щастливите майки му показват бебетата си.

Безграничен е култът и към личността на Франко. «Около неговото име бе създаден невиждан в историята на Испания култ — пише Хосе Гарсия. — Всичко се приписваше на генералисимус Франко: и победата над „червена“ Испания, и „строителството“ на нова Испания» (20–280).

В годините на «победата» над републиката (1939) Франко е в разцвета на силите си — 47-годишен. Той става изведнъж държавен глава, каудильо на партията, генералисимус, вожд на «Славното въстание». Неговото име се поставя наред с това на фашистката партия и на публични събрания се скандира: «Франко! Фаланга! Франко! Фаланга!»

Авторът на «Испания без маска» — Ейбл Плен, който идва в Мадрид, когато Франковият култ е в разгара си, го обрисува по следния начин: «Той навсякъде непрекъснато се натрапваше на моите мисли и движения: по всяко време, във всяка улица, по стените и витрините, от първите страници на вестниците, от екраните на кината и кориците на списанията, от пощенските марки, в тролейбусите и подземната железница, във фоайетата на театри и изложбените галерии, в аперитивити и евтините кръчми, в модерните столични ресторанти и гъмжащите от мухи селски ханища, в ухаещите от цветя трапезарии на хората от търговския свят и вонещите едностайни жилища на портиерите при жилищните сгради — във всички испански градове, паланки и села, които аз бях вече посетил» (93–115).

На Хитлер са поставени огромно количество стихотворения, които го сравняват със знамето, със звездите, със слънцето и пр. Ето например стихотворението «На фюрера» (1936) от някой си Херман Хардер:

Ние те обичаме, водачо, защото обичаме Германия.

Ние се борим за теб, защото ти се бориш за Германия.

Ние умираме за теб, защото ти правиш Германия велика.

И последният куплет с характерния мотив:

Сега ние обичаме още повече велика Германия

и теб, наш водачо, немският херцог

в скромна дреха. Не те покрива пурпур (180–359).

В друго стихотворение, озаглавено «Тихата нощ» (Берлин, 1934), от Фриц фон Рабенау фюрерът е представен като митичен герой. Фюрерът бди над съдбините на Германия. Когато всичко спи, той като безсменна стража мисли за щастието на народа.

Тиха нощ, свята нощ,

всичко спи, бди сама

на канцлера мисълта,

бди за щастието на Германия.

Винаги за нас бди.

Тиха нощ, свята нощ,

всичко спи, бди сам