Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 125

Адолф Хитлер над съдбата на Германия,

води ни към величие, към спокойствие и щастие.

Дава за нас, немците, сила (180–345).

А в последния куплет фюрерът става слънце, което «ни се усмихва».

В стихотворението «Величието» (1937) на Балдур фон Ширах фюрерът, едновременно велик и скромен, чертае път на звездите и същевременно е такъв «като теб и мен»:

В него е величието ни: че той е

не само наш вожд и герой,

но и самия твърд и скромен,

че в него почиват корените на нашия свят

и неговата душа път на звездите чертае,

и той все пак си остава човек,

такъв като теб и мен (180–365).

Фюрерът е въплъщение на истината, самата истина. Когато той говори, падат всички лъжи. Неговите думи вдъхновяват за творчество и подвиг. Така е представен Хитлер в стихотворението на Карл Емил Уфоф «Фюрерът говори» (1935):

Когато фюрерът говори, пада всяка лажа.

Фюрерът говори! Тогава падат лъжите.

Победоносната истина събаря манията тъпа,

обявява борба на всяка куха и страхлива илюзия.

Презрение на всеки преситен самодоволен.

Фюрерът говори! Думите стават дела

и словото, което вчера е било безсилно,

за творчеството набира сили.

Фюрерът говори:

и става думата закон (180–366).

В стиховете «Обет» от някой си Макс Вегнер, публикувано в «Националсоциалистически тетрадки» (1940), срещаме познатия мотив на фашистката държава, където всичко е свързано с личността на фюрера. Без него няма щастие, няма слънце:

Ти, водачо, за нас си ти закон!

Ний живеем с твойто име.

Райхът на нашата борба е цел,

е началото и края.

Твоето слово е пулса на нашето дело.

Твоята вяра ни изгражда кули (180–367).

Фюрерът води народа «в бури и опасности», води го «към свобода и хляб» и затова народът носи в сърцето си неговия образ (Хайнрих Анакер — «Ние носим твоя образ в сърцата си»):

Ние всички носим в сърцата си твоя образ,

всички ние те издигаме на плакатите!

Вървиш ти пред нас в трудни години,

вървиш ти пред нас в бури и опасности.

Ние те следваме сляпо и в бурен подем.

От Алпите до морето сега е нужна песента ни.

Ние се смеем на трудностите, смеем се на нуждата.

Хайл Хитлер, с фюрера към свобода и хляб (180–104).

Стихотворението «Свободен химн на Адолф Хитлер» (публикувано в Националсоциалистическия сборник от песни, т. 1, Берлин, 1933) на Луцка Игенау Хитлер се представя като «свободна песен» на немския народ:

На немския вожд нашето сърце!

За него то бие в радост и мъка!

Да живее Хитлер! Нашата свободна песен!

Ние се борим, както ти искаш!

Настъпи денят, свободата маха!

Старите немски песни пее!

С бога! Дайте на Хитлер всичката мощ!

Той се бори и бди за нас!

В друго стихотворение на Волфрам Крупка (публикувано във «Фаналгедихте», Берлин, 1933) поетът «открива, че Хитлер е велик и непринуден», защото е «скромен и скъп»: