Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 123
Желю Желев
Но това е фалшив блясък, който идва от властта, от неограничената и всеобхватна политическа власт. За политическия ръководител във фашистката държава може да се каже, че той е на власт не защото е умен, а е «умен», защото е на власт; той е дошъл на власт не защото е честен, а е «честен», защото е на власт; той е на власт не защото е принципен, а е «принципен», защото е на власт, най-сетне той е политически ръководител не защото е авторитет, а е «авторитет», защото е политически ръководител. Същото се отнася и до атрибута му на гражданин — той минава за голям гражданин, понеже фашистката държава му е дала в ръцете неограничена политическа власт над гражданското общество, с което може по хиляди начини да кокетира.
Въз основа на всичко изложено дотук следва важният извод, че тоталитарната фашистка държава няма и не може да има истински политически авторитети, защото единственият път за издигането и налагането на хората е бюрократическата йерархия, т.е. за да бъде някой «авторитет», трябва преди това да стане бюрократ. В този смисъл разликата между фашистката държава и традиционната буржоазна демокрация е, че в буржоазната демокрация съществува и друг, небюрократичен път за издигане на политиците, което пък на свой ред съществено изменя и самата бюрокрация.
Поради това обстоятелство фашистката държава е принудена да компенсира отсъствието на реални авторитети със създаването на техни
Същия култ към водача виждаме и при Мусолини. Нему също се приписват най-невероятни качества. Дуче с кирка и във военна униформа разбива някаква скала; с шпага в ръка се готви за тренировка, работи на вършачка, кара трактор, язди кон. Друг път го виждаме на плакат гол до кръста, обгорял от слънцето, с оригиналния надпис отдолу: «Първият селянин на своята страна. Изпълнен със сили и обгорял от слънцето, гол до кръста, най-добрият селянин между селяните, Дуче празнува в град Априлия… празника на реколтата. След своята изключително съдържателна реч в продължение на четири часа сам Мусолини работи на вършачката» (151–303).