Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 122

Във фашистката държава поради строго йерархичната структура «авторитетът» зависи от властта, която личността концентрира в ръцете си, а не от нейните делови и интелектуални качества. Но понеже самата власт зависи от висотата на поста в бюрократическата йерархия, оттук следва, че «авторитетът» е пряка функция на заемания пост. Иначе казано, не е важно какви качества и какъв ум има лицето, важното е какъв пост заема. Не е интересно също как тази личност е успяла да се изкачи на съответното стъпало и заслужава ли да бъде там, или не. Приема се, че щом тя е на това стъпало, тя притежава необходимите качества. Системата безусловно налага висшестоящата инстанция за по-умна и по-справедлива от низшите. Това е фундаментален принцип на всяка бюрократична йерархия. Без него тя не може да усъществуват.

Тези специфични особености на тоталитарната държава я разкриват като особено реакционна и ретроградна политическа система.

Същевременно тя ни дава ключа към разгадаването на една друга важна нейна особеност: липсата на личности, на големи граждани, които имат своята обществена тежест независимо от държавата.

В условията на традиционната либерална демокрация, особено през нейния класически период, личности, представляващи гражданското общество пред държавата, могат да съществуват. Те могат да бъдат писатели, артисти, учени или политици в опозиция. Благодарение на своите заслуги към науката, литературата или изкуството и пр., с една дума, към гражданското общество, което при буржоазната демокрация има известна автономност спрямо държавата, те имат политическа тежест. Затова могат да се застъпват пред държавата за отделни хора или група, да осъждат държавата и държавните ръководители, да изобличават машинациите или престъпленията на нейните институции и пр. Такива личности в наше време бяха: в САЩ — Айнщайн, в Англия — философът Бъртранд Ръсъл, във Франция — Ромен Ролан, Жан-Пол Сартър.

Във фашистката държава няма граждани, а поданици, които са длъжни да служат и изпълняват. Фашистката държава разпространява принципите на своята бюрократическа йерархия и увърху гражданското обществот. Последното не притежава никаква автономия спрямо държавата, а за опозиция не може и дума да става. При това положение, естествено, не може ученият или човекът на изкуството да бъде гражданин, изразител на общественото мнение. В тоталитарната държава може да има големи учени, писатели, философи, но те не могат да станат угражданит. Големият учен или писател е същевременно жалък гражданин, страхлив поданик, който подобно на обикновеният чиновник трепери пред всесилната държавна и партийна бюрокрация на фашизма.

Фактически ръководителите на фашистката система са и единствените представители на гражданското общество. Те са единствените, които имат правото да говорят от името на гражданското общество, или, което е все същото, те са единствените «граждани», които могат да го представляват пред държавата. Тираничното господство на политиката над всички останали сфери на обществения живот им дава възможността да бъдат обкичени с всякакви атрибути; те са най-умните, най-авторитетните, най-справедливите, най-доблестните, най-принципните, най-честните и пр.