Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 120

«Всеки от нас, започвайки да пише, поставя до себе си на работната маса въображаемия цензор и неговото невидимо, безплътно присъствие лишава литератора от всякаква самостоятелност, от всякакво вдъхновение, принуждава го да маскира своите мисли, а понякога и просто да се отказва от нея. Нас винаги ни измъчва въпросът „А ще го пуснат ли?“» (53–33).

Само онези интелектуалци съумяват да разкъсат омагьосания кръг на йезуитското мислене, които могат да изнесат публично това, което всички говорят и мислят помежду си, систематизирайки го във формата на програма и противопоставяйки го на официалната фашистка идеология. Но с това те поемат пътя на революционера, който поставя задачата на своето време по-високо от собствената си кариера и не се бои да поеме произтичащите оттук рискове. Същевременно те стават предвестници на третия етап в развитието на казионното мислене, когато тоталитарната държава е отслабнала до такава степен, че вече не представлява непосредствена опасност за физическото съществуване на отделния индивид и когато нейната близка гибел е съвсем очевидна. Тогава именно йезуитът излиза пред обществото с действителното си, частното си лице и захвърля обществената си маска като ненужна. За пръв път той започва публично да говори това, което мисли. Неговата личност от раздвоение отново минава в единство или, по-точно, възвръща своето единство: частното (истинското) лице става и обществено, а привидно «общественото» пада, защото се е изродило в маска.

Поради сгъстения ход на събитията (да не забравяме, че нацисткият режим просъществува само 12 години и 4 месеца!) Германия не мина този етап. Чудовищната преса на войната даваше морално право на терористичния апарат на държавата — гестапо и СС — да се разправят безпощадно с всякаква форма на опозиционност. Освен това в огъня на една напрегната война попрището на интелектуалния труд далеч не можеше да бъде централен терен за борба против режима. В такива условия военно — превратаджийската форма е най-подходяща и ефикасна. Затуй критическата енергия се изля в един опит за преврат от 20 юли 1944г.

Третият етап от разлагането на казионното мислене в неговата класическа форма преживява единствената оцеляла след войната фашистка страна — Франкова Испания. Ние бяхме съвременници на онзи краен предел на разложение на тоталитарната фашистка държава, когато тя прави отчаяни усилия да мине без сътресение от диктатурата към представителните форми на демокрацията. На този етап интелигенцията, опирайки се на онези обществени слоеве, които са последователни противници на фашистката държава, застава открито срещу нея, надраствайки своето йезуитско битие. Йезуитът става революционер или, по-точно, демократ, защото рисковете вече не са толкова големи.