Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 111

Второто обстоятелство, което прави модерното изкуство несъвместимо с порядките на тоталитарната държава, е фактът, че на него не може да се възлага социално-политическа мисия да възпитава народа в духа на официалните фашистки идеали. Това е невъзможно, първо, защото художникът има неограничено голяма свобода в третирането на темата. Това значи, че той може да и даде интерпретация, нежелана за режима. Второ, модерното изкуство не може да бъде разбрано от всички, то не е достъпно за всички, понеже предполага известна естетическа култура, школовка.

Трето, то не говори еднозначно точно — благодарение на своята обобщена и същевременно опростена форма — дори на познавачите. То предоставя на зрителите широка свобода да го тълкуват в зависимост от тяхната подготовка, темперамент, личен опит и пр., с което вече се отклоняват от стереотипното партийно мислене.

За да стане още по-ясна пропастта между културната политика на фашистката държава и самото изкуство, ще приведем изказванията на нацистките културтругери за това, какво трябва и какво не трябва да бъде изкуството. Самият Гьобелс през 1937г. формулира неговия облик така: «Немското изкуство през близкото десетилетие ще бъде героично, ще бъде стоманено, романтично, ще бъде лишено от сантименталност, съдържателно, ще бъде национално, с голям патос, то или ще стане едновременно задължаващо и обвързващо, или няма да бъде нищо» (151–203).

Д-р Адолф Фьолнер на въпроса, какво трябва да бъде новото изкуство, отговаря така: «Формата трябва да бъде общоразбираема и ясна, Съдържанието трябва да говори на всички. Художественото съдържание трябва да служи на идеологическото възпитание на народа. Изкуството трябва отново да придобие жизнена сила, както по-рано. То трябва да въплъщава идеалите на народа. То трябва да бележи новите символи на народа» (176–156).

В статия под заглавие «Немското писателство като израз на националсоциалистическия жизнен усет» «Филм — куриер» определя по аналогичен начин характера на изкуството: «Националсоциализмът поставя на писателите задачата да укрепват здравото. Той изисква при това безусловно утвърдителен отговор за живота» (120–317).

Ако от приведените изказвания обобщим фашистката концепция за изкуството, нейните основни изисквания към него ще са то да не бъде:

а) откъснато от народа

б) безидейно