Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 113

След разрешаването на кадровия въпрос, свеждащ се до «прочистването» на университетите от чужди на националсоциализма елементи, партията минава към позитивната част на работата: внедряването на националсоциалистическата идеология у студентите и преподавателския състав и преустройване на научноизследователската работа съобразно нейните политически задачи.

Във висшите учебни заведения се въвежда като задължителна дисциплина геополитиката, като за целта се създават съответните катедри. «Геополитиката е един от основните източници за националсоциалистическото възпитание», заявява през 1935г. ръководителят на националсоциалистическия съюз на учителите Родер (103–198). Под егидата на геополитиката възникват цял ред «научни» дисциплини: геоикономика, геопсихология, геостратегия, географско право и пр., с което се извършва т.нар. (от самите нацисти) «геополитическа унификация» на ораслите на науката. Фактически геополитиката изтласква от учебните програма политическата икономия, географията, историята правото и пр. Научните учреждения също се преустройват съобразно програмата на НСДАП. На 12 юли 1934г. е приет закон, определящ функциите на Германската правна академия. В него се казва: «Тясно свързана със законодателните органи, тя ще способствува за по-нататъшното провеждане в живота на националсоциалистическата програма в областта на правото» (89–27).

Школските учебници и учебни помагала също се преработват в духа на расовата «теория». «Обучението трябва да бъде поставено по такъв начин — съветва Хитлер, — че германските деца веднага да разберат расовото си превъзходство» (103–205).

Още по трагичен оттенък оттенък придобиват събитията, когато започват да преработват природните науки в духа на партийната идеология.

Национализмът и великодържавният шовинизъм нахлуват в тях. Оказва се, че науката не е интернационална — това се заклеймява като «космополитизъм», — а национална. Проф. Филип Ленард публикува своята «прословута» «Немска физика». Теорията на относителността на Айнщайн е обявена за антинаучна само поради «неарийския» произход на нейния автор и изхвърлена от учебните програми.

Математиците говорят за «немска математика», медиците — за «немска медицина», биолозите — за «немска биология» като най-напредничави в света и пр.

Ръководещ лозунг в научноизследователската работа става максимата, че за учения дългът към нацията и националсоциалистическата идеология стои пред всички други задължения. Носителят на Нобеловата премия Йоханес Щарк пише: «В националсоциалистическата държава също и за учения дългът към нацията стои над всички други задължения» (151–215).

Проф. Ернст Крик по аналогичен начин изразява духа на «новото време»: «Науката и висшето учебно заведение днес вече стоят под националсоциалистическата идея и занапред ще бъдат носени от разцъфтяващото народно движение, от националсоциалистическата идея…» (151–215).

Крайният резултат от цялата история е пълното и безразделно господство на националсоциалистическата партия във всички учебни заведения и научни учреждения — господство както по отношение на кадрите, така и по отношение на самата наука, на нейните цели и смисъл.