Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 112

в) аполитично

г) песимистично

д) интелектуалистично

е) нихилистично

ж) нежно

з) модернистично

и) анархистично и пр.

Позитивната страна на фашистката концепция изисква изкуството да бъде:

а) свързано с народа (Хитлер)

б) да върви по пътя, начертан от националсоциалистическата революция (Хитлер)

в) героично (Гьобелс)

г) романтично (Гьобелс)

д) едновременно задължаващо и обвързващо (Гьобелс)

е) реалистично

ж) политично

з) художественото съдържание да служи за идеологическото възпитание на народа

и) ясно и разбираемо за всички

й) жизнеутвърждаващо

к) оптимистично и т.н.

Изкуството, което не отговаря на посочените канони от партийната естетика на националсоциализма, няма правото на съществуване. За фашистката държава то не е изкуство, а политически противник, който трябва да бъде унищожен.

Впрочем това е казано твърде откровено от Гийом Вайс, един от близките сътрудници на Гьобелс. В реч, произнесена в Десау, той казва: «Ако едно произведение на изкуството и неговото изпълнение допринасят за националсоциалистическите идеи, ние трябва да го насърчаваме. Ако това не е така, не само наше право, но и наше задължение е да го отхвърлим. Художествената критика съвсем не е естетически въпрос, а чисто политически» (155–160)

в) «Изправянето» на науката и научните кадри

В областта на науката нацистката партия провежда същата политика, както в литературата и изкуството. Ръководен принцип за нея е положението, че науката и научните учреждения трябва да служат на нейната кауза. Само в такъв случай те вършат полезна за обществото работа. Оттук се правят по-конкретни изводи: 1) че цялата наука и научното изследване трябва да се преустроят в духа на нейната идеология и задачи, и 2) че всички научни кадри, които не са подходящи за тази мисия, следва да се изгонят от висшите учебни заведения и научните учреждения, а на тяхно място се поставят изпитаните националсоциалистически кадри.

За тази цел през юни 1934г. е създадена «университетска комисия» от партийни функционери под ръководството на Алфред Розенберг, която има задача «да провери всички предложения за научните кадри във висшите учебни заведения и след положителна оценка да ги препраща в министерствата» (151–214). С това заемането на катедра става напълно зависимо от фашистката партия. Плод от дейността на тази комисия е уволнението на огромни количества научни кадри за техните демократични възгледи или «неарийски» произход. Към средата на 1937г. тяхното число достига 1684 (103–218). Сред уволнените са професорите Густав фон Бергман, Емил Ледерер и Едуард Норден (Берлин), Паул Тилих и Хуго Зайцхаймер (Франкфурт), Паул Хонигсхайм, Ханс Келсен и Ойген Шмаленбах (Кьолн), Гюнтер Ден и Густав Херц (Хале), Йонас Кон (Бреслау), Герхард Аншуц (Хайделберг), Емил Канторович (Кил) (151–213).

Сред тях са и петима носители на Нобелова премия: двама физици — Алберт Айнщайн и Макс Борн, и трима медици.

Само в Берлинския университет са уволнени 230 души от преподавателския състав. Между уволнените са световноизвестните физици Ервин Шрьодингер и Лиза Майтнер, която Айнщайн нарича «нашата мадам Кюри» (25–202 и 203).