Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 109

Това зрелище, организирано от режима посредством партийния апарат и масовите организации, се представя като доказателство за превръщане на изкуството от привилегия на избрани кръгове в достояние на широките маси на народа, които активно участвуват в неговото обсъждане. «Никога посещението на немска художествена изложба — заявява Гьобелс в реч по случай Деня на немското изкуство в Мюнхен през 1938 година — не е било така голямо, както при тази, никога не е имало толкова много продажби, както тук. По-рано една художествена изложба се посещаваше от самите художници или в най-добрия случай от един слой интересуващи се поклонници на изкуството, докато сега това е наистина едно национално събитие. По десет хиляди души минават през изложбата на „изроденото“ изкуство… и след това с пълни гърди крачат за широките зали на Палатата на немското изкуство с едно истинско чувство на щастие за това, че най-после, най-после, след годините на ужасното падение, немското изкуство отново намери себе си» (178–339).

Заключителният етап на борбата с модернизма бележи Законът за събирането на произведенията на «изроденото» изкуство от 31. V. 1938г., чийто текст гласи:

«§1. Произведенията на „изроденото“ изкуство, които до влизането в сила на този закон са запазени в музеите или в достъпни за обществеността сбирки и според мнението на фюрера и райхсканцлер са определени като произведения на „изроденото“ изкуство, могат да бъдат иззети без обезщетение в полза на райха, доколкото при обезпечаването им са собственост на принадлежащи към райха или местни юридически леца.

§2. (1) Изземването нарежда фюрерът и райхсканцлер. Той издава постановление за преминаващите в собственост на райха предмети. Той може определените в 1 и 2 параграф компетенции да пренесе на други места.

(2). При особени случаи могат да се прилагат по-твърди мерки…» (178–337).

«По-твърдите мерки» се изразяват във връчването на «трудови карти» на онези художници — модернисти, които не желаят да се преустроят и да започнат да рисуват реалистично по вкуса на партийните ръководители на националсоциализма. Тях правителството ги деквалифицира като художници и ги превръща в обикновени физически работници. Като модернисти в изкуството те са вредни, а полезни могат да бъдат само като физически работници. По такъв начин фашистката държава превръща «вредителите» в полезни за обществото граждани.

Наивно е обаче да се мисли, че този чудовищен за XX век погром над изкуството в Германия се извършва само отгоре, от политическите върхове. Той среща силна подкрепа от посредствеността, организирана в интелектуалните съюзи. Именно в тези казионни съюзи фашистката партия и държавата разчитат на своята агентура — посредствеността, и чрез нея смазват свободното и оригинално изкуство. Тук съвпадението на интересите и сътрудничеството са толкова тесни, че за страничния наблюдател нещата изглеждат така: истинските художници творят изкуство, а модернистите им пречат, саботират творческата им работа; става необходима намесата на държавата; последната отстранява пречките и отново изкуството се развива по пътя начертан от националсоциалистическата партия.