Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 108

В своята «критика» на модернизма «Рурарбайтер» достига връхната точка в партийното отрицание на «назадничавото изкуство»: «… Картини, на които жената и майката могат да бъдат видени нарисувани като някакъв изрод от ада, с похотливостта на вертепа и с капещите очи на гетото; картини и пластика, които представят майката като първата жена и курва, а децата — като полумаймуни; картини, които представляват омаскаряването на всички идеали за чисто, прекрасно, благородно» (178–337).

Против «изроденото изкуство» са писани невероятно мното статии както през 1937г., така и в следващите години. Едни от тях са погромаджийски, други — поучаващи, трети — с изводи и обобщения за немското изкуство. След като борбата против «изроденото изкуство» става държавна задача, цялата машина се завъртва и всички се включват в кампанията.

Ето например статия с поучаващо заглавие «Какво иска да ни каже изложбата „изродено изкуство“?»: «Тя иска в началото, като покаже чрез оригинални документи страшната заключителна глава в културното разпадане през последните десетилетия, да открие на немския народ нова епоха.

Тя иска, доколкото призовава народа към здравия разум, да сложи край на бръщолевенето и словохотливостта на някои литературни и еснафски клики, които понякога, а и сега все още си позволяват да оспорват, че ние имаме едно израждане на изкуството.

Тя иска да разясни, че това израждане на изкуството не е бегла изненада от двойка глупости, безумие и премного смели експерименти, които постоянно бягат от националсоциалистическата революция.

Тя иска да разкрие цялостно корените на политическата анархия в културата» (178–320).

В други статии се атакуват абстракционистите, понеже «говорят за примитивност на изкуството, а съвсем забравят, че изкуството няма право да се откъсва от народа, а напротив, че тъкмо това е неговата задача: да символизира жизненото развитие на народа.

Отсега нататък ние ще поведем безпощадна очистителна война срещу последните елементи на културното разложение у нас» (178–312). По-нататъшното развитие на «безпощадната очистителна война», която националсоциализмът води срещу модерното изкуство, приема различни, при това на всеки етап достатъчно ефикасни форми.

Изложбата «изродено изкуство» се открива през юни 1937г. в Мюнхен. До 30 ноември с.г. през нея са минали 2 милиона посетители (178–324). Това вдъхновява имперското ръководство на партията да превърне изложбата в странствуваща, като се пренесе последователно в Берлин, Дюселдорф, Франкфурт на Майн. В Дюселдорф нейното пребиваване е удължено поради големия интерес, като се правят специални улеснения на членовете на различни организации. «Поради нарастващия успех — се казва в един документ — Имперското ръководство на пропагандата при НСДАП решава да удължи изложбата в Дюселдорф до 31 юли включително, като входните билети, които нормално струват 0,50 райхсмарки, за членовете на Германския трудов фронт, националсоциалистическия съюз „Сила чрез радост“ стават 0,25 райхсмарки» (178–326).