Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 107

Модернистите биват наричани «убийци на изкуството», «бърборковци», «дилетанти», «примитиви», а техните произведения — «изроди на безсмислието» (А.Циглер), разврат и безумие и пр. Карл Хофер е наречен «декадент» (113–51), Емил Нолде — «негроид» (178–50), Барлах — «полуидиот», Паул Клей — «убива народното изкуство» (90–53). В същото «Ведомство за надзор на изкуството» Алфред Розенберг — райхслайтерът по идеологическите проблеми — нарича художници като Барлах «експресионистически недочовеци», на които трябва да се противопостави «здравият народен инстинкт» (151–205).

Вестник «Кьолнише фолхсцайтунг» (22. VII. 1937) в статия под заглавие «Палатата на немското изкуство» пише за модернистите: «Изложбата „изродено изкуство“, която е един предупреждаващ и плашещ пример, показва още въднъж по потресаващ начин какъв хаос цареше в изобразителното изкуство до 1933г.

… Днес на изобразителното изкуство, което тогава се беше оковало в противоестествените елементи на интелектуализма, е върната свободата» (178–330).

«Дойче Алгемайне цайтунг» в броя си от същата дата посвещава специална статия на модернистите под заглавието «Изложбата на изроденото изкуство». Авторът на статията Бруно Вернер с удоволствие отбелязва, че «водещите немски художници» са разобличени като псевдохудожници. «С тази изложба сега вече е теглена равносметката на един период. В този период намират себе си редица живописци и скулптори, които досега бяха изтъквани пред обществеността като „водещи немски художници“, техните работи в бъдеще ще бъдат показвани като „документи за дълбокото разложение на нашия народ и неговата култура“.

С това ще бъде приключен един период, който тъкмо в областта на изобразителните изкуства показваше много неясности, дори за хората с добра воля, на които за в бъдеще чрез храма на немското изкуство ще бъде посочван пътят на националсоциалистическата политика в изкуството» (178–328).

«Генераланцайгер фюр унд Умгебунг» в статията «Какво ни се предлагаше по-рано като изкуство» описва как немските граждани «стоят в изложбата с поклащане на глава пред произведенията на футуризма, кубизма, дадаизма — тези безумия и престъпления спрямо немското изкуство.

Те обаче никога досега не са имали случая, пояснява вестникът, да видят така ясно цялата пропаст на културното разложение, както при тази пълна съпоставка на такива недоносчета на изроденото изкуство, които бяха поднасяни на немския народ като „модерно изкуство“, като „голямо откритие“» (178–329).

Цялата тази тълпа, която авторът е удостоил със званието «граждани», по рано не се е бъркала в модерното изкуство, признавайки своята неспособност да го разбере. Но сега изведнъж, след като фюрерът (несъмнено най-големият познавач и в областта на изкуството) го е обявил за «изродено», тя започва също да го осъжда. Всички внезапно съзират голямата «пропаст на културното разложение».

«Националцайтунг» още повече сгъстява боите. Неговата ругателска статия за изроденото изкуство носи заглавието «Една ужасна гледка»: «Най-типичното обаче в картините на тези пропаднали художници, в които те рисуват или самите себе си, или техните приятели, или пък представят хората на нашето време в една разчупена форма, е, че може да се помисли, че съвременността е населена с инвалиди и идиоти» (178–333).