Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 106

С други думи, изискванията на фашистката партия към литературата и изкуството не се ограничават само в избора на изобразяваната тема, която задължително трябва да е партийна по начин на виждане. Те засягат и изобразителните средства, художествената форма: важно е не само какво се изобразява, как се вижда това, което се изобразява, но и как да се реализира като изкуство. Демагогската достъпност и елементарност се поставя над всичко. Оттук и дивата омраза на националсоциалистическите водачи към абстракционизма и всички форми на модернистичното изкуство (импресионизъм, футуризъм, кубизъм, експресионизъм). Вместо диференцирана оценка на всяко направление — безогледното им отричане в цялост. През 1937г. те са заклеймени като «изродено изкуство» («ентартете Кунст») или «назадничаво изкуство» («афтеркунст» — приоритетът в откриването на този термин принадлежи на А. Розенберг) и са подхвърлени на дивашки преследвания. Кампанията против модерното изкуство започва с откриването на т.нар. «Изложба на изроденото изкуство» в Мюнхен през юли 1937г. по инициатива на ръководството на НСДАП. По този повод Хитлер държи реч, в която заявява следното:

«Така аз дойдох до заключението да тегля една твърда линия и да възложа на немското изкуство единствено възможната задача: да го накарам да тръгне по пътя, посочен на германския народ от националсоциалистическата революция.

Един период на възвишени дела във всички области на човешкия прогрес, на грижи не само за острите духовни нужди, но също така за идеална телесна красота повече не трябва да бъде символизиран с варварските демонстрации на маниаци в изкуството, останали на нивото на каменния век, слепи за цветовете, експериментиращи цапачи и на всичко отгоре мързеливи некадърници. Германия на XX век е Германия на народа през този век. Немският народ обаче през този век е един отново пробудил се за живот, възхитен от силното и красивото, а заедно с това от здравото и жизнеспособното народ.

За целта трябва общото художествено богатство на народа да се запази върху една здрава, порядъчна основа, от която истинските гении ще могат да се възвисяват. Геният не е безсмислен» (178–338).

С това е дадена партийната санкция за разгромяването на модернизма. Речи против «изроденото изкуство» започват да произнасят малки и големи партийни вождове, ръководителите на различните интелектуални съюзи. Цялата преса, радиото и киното дават отзиви за речта на фюрера и нейното значение. Едни я наричат историческа, други — програмна, трети — начало на нов ренесанс в немската култура, и пр.