Читать «Лираел» онлайн - страница 6

Ала може би в някой скорошен ден щеше да бъде призована от Гласа на Стража от деветия ден. Тогава щеше да се събуди и да каже: „Нямам майка, нито баща, но имам зрението“.

— Ще получа зрението — промърмори си Лираел, докато отваряше вратата и се промъкна на пръсти по коридора към банята. Символите на Хартата светнаха, когато премина под тях, превръщайки здрача в ден. Но всички останали врати в младежкото помещение оставаха затворени. Някога тя би почукала, смеейки се и викайки другите сираци, които живееха вътре, да се изкъпят рано.

Ала това беше преди години. Преди всички те да получат зрението.

Освен това, в онези години Мерел беше пазителка на младите и тя ръководеше своите питомци с лека ръка. Сега пазителка беше собствената леля на Лираел, Кирит. Ако чуеше някакъв шум, щеше да се появи от стаята си, облечена в нощницата си на кафяви и бели райета, и да й нареди да пази тишина от уважение към спящите възрастни. Тя не би направила компромис за Лираел. Тъкмо обратното. Кирит беше пълна противоположност на майката на Лираел, Ариел. Беше горещ привърженик на правилата и разпоредбите, традициите и тяхното спазване.

Кирит никога не би напуснала Глетчера, за да отпътува незнайно къде само за да се върне бременна след седем месеца. Лираел погледна навъсено вратата й. Не че Кирит някога й беше разказвала това. Тя не желаеше да говори за по-малката си сестра. Малкото, което Лираел знаеше за своята майка, се дължеше на подслушаните разговори на по-близките й братовчеди. Онези разговори, по време на които те обсъждаха какво да правят с едно момиче, което толкова явно не се вписва сред тях.

При тази мисъл Лираел отново се намръщи. Физиономията й не изчезна, дори докато триеше лицето си с пемза в горещата баня. Единствено шокът от гмуркането в студения дълъг басейн най-сетне изглади бръчките й.

Ала те се появиха отново, докато Лираел сресваше косата си пред общото огледало в съблекалнята до студения басейн. Огледалото представляваше правоъгълник от сребриста стомана, висок два метра и четиридесет и широк около три и шейсет, доста потъмнял в ъглите. По-късно тази сутрин то щеше да бъде ползвано от поне осем от четиринайсетте сирачета, които понастоящем обитаваха младежкото помещение.

Лираел не обичаше да дели с тях огледалото, защото това изтъкваше още една разлика помежду им. Повечето представители на рода Клеър имаха матова кожа, която бързо потъмняваше до тъмнокафяво по склоновете на Глетчера, както и ослепително руси коси и светли очи. В сравнение с тях Лираел изглеждаше като вял плевел сред буйни цветя. Бялата й кожа изгаряше, вместо да почернее, тя имаше тъмни очи и още по-тъмна коса.

Знаеше, че вероятно прилича на баща си, който и да беше той. Ариел така и не го назова, стоварвайки още един позор върху плещите на дъщеря си. Клеър често раждаха деца от гостуващите им мъже, но обикновено не напускаха Глетчера, за да ги открият, и не пазеха в тайна бащите. И поради някаква причина, те почти винаги раждаха момичета. Русокоси момичета с лешникова кожа и бледо сини или зелени очи.