Читать «Лираел» онлайн - страница 4

— Отново ще хванеш звънците, защото ще имаш нужда от много мъртви за работата, която ти предстои. — Хедж разкопча ремъка си и предпазливо й го подаде, като внимаваше да не разтърси звънците и те да иззвънят. За себе си той разполагаше с още седем звънци, които бе взел от един низш некромант по време на хаоса, последвал разгрома на Керигор. Тяхното възстановяване щеше да крие известни опасности, защото се намираха в главната част на Кралството, която отдавна бе завладяна от краля и неговата кралица Абхорсен. Ала той не се нуждаеше от звънците за непосредствените си планове, а и не можеше да ги вземе там, където възнамеряваше да отиде.

Жената взе звънците, но не си сложи ремъка. Вместо това протегна дясната си ръка с дланта нагоре. Там проблесна миниатюрна искрица, къс метал, който блестеше със свой собствен, ярък и бял огън. Хедж протегна ръката си и металният къс се прехвърли в нея, заби се под кожата, без да я разкървави. Той го повдигна към лицето си, долавяйки силата в метала. После бавно сгъна пръстите си и се усмихна.

Късът мистериозен метал не беше предназначен за него. Това беше семе, семе, което можеше да бъде посято във всякакви почви. Хедж му бе отредил специално предназначение, една много плодородна леха, в която щеше да даде обилен плод. Ала навярно щяха да изминат дълги години преди да успее да го засади на място, където да причини най-много вреди.

— Ами ти? — попита жената. — Какво ще правиш?

— Ще тръгна на юг, Маскирана Клор — рече Хедж, разкривайки й, че знае името й — и още много неща. — На юг към Анселстиер, отвъд Стената. Земята, в която съм се родил, макар по душа да не съм рожба на нейната безплодна почва. Имам много работа там, а дори и още по-далече. Но ще се свържа с теб, когато имам нужда. Или ако чуя новини, които не ми се нравят.

После той се обърна и пое нататък, без да каже повече. Защото господарят не е длъжен да се сбогува с никой от своите слуги.

Част първа

Старото кралство

Година четиридесета от завръщането на крал Тъчстоун I.

Глава първа

Злощастен рожден ден

Потънала в дълбок сън, Лираел почувства, че някой я милва по челото. Едно нежно, деликатно докосване на хладна ръка върху трескавата й кожа. Усети, че се усмихва, наслаждавайки се на допира. После сънят се промени и челото й се сбърчи. Докосването вече не беше нежно и любящо, а грубо и дращещо. Вече не беше хладно, а изгарящо…

Събуди се. Отне й само секунда да разбере, че е изтикала чаршафа и лежи по корем върху грубо тъканата материя на дюшека. Тя беше вълнена и я драскаше. Възглавницата й се търкаляше на пода. Калъфката се беше скъсала по време на някакъв кошмар и сега висеше от стола.

Лираел се огледа из малката стая, ала не видя други следи от среднощни поражения. Простичкият й гардероб от рендосан чам стоеше изправен, а тъмната стоманена ключалка бе все така затворена. Бюрото и столът продължаваха да заемат другия ъгъл. Мечът й за тренировки висеше в ножницата на вратата.