Читать «Лираел» онлайн - страница 7

С изключение на Лираел.

Застанала сама пред огледалото, тя успя да забрави всичко това. Съсредоточи се върху сресването на косата си, по четиридесет и девет пъти от всяка страна. Чувстваше се по-обнадеждена. Може би това щеше да бъде денят. Четиринайсетият рожден ден, отличаващ се с най-хубавия подарък. Дарът на зрението.

Въпреки това, Лираел нямаше желание да закусва в Средната трапезария. Повечето от рода Клеър се хранеха там, и щеше да й се наложи да седи на една маса с момичета, които бяха три и дори четири години по-малки от нея, и да стърчи като бодил насред леха с добре гледани цветя. Бодил, облечен в сини дрехи. Всички нейни връстнички щяха да са облечени в бяло и да седят на масата на коронованите и утвърдени Клеър.

Вместо това, Лираел прекоси два тихи коридора и слезе по две стълбища, които се виеха спираловидно в противоположни посоки, надолу към Долната трапезария. Там се хранеха търговците и молителите, дошли да помолят Клеър да погледнат в тяхното бъдеще. Единствените представители на рода Клеър тук щяха да бъдат дежурните по кухня или сервиране.

Или почти единствените. Имаше още една, за която Лираел се надяваше да дойде. Гласът на Деветдневната стража. Докато слизаше по последните стъпала, тя си представи сцената. Гласът слиза по централното стълбище, удря гонга, после спира, за да оповести, че Стражът от Деветия ден я е видял — видял е Лираел — коронована с диадемата с лунни камъни, видял е как най-сетне получава зрението.

Долната трапезария не беше много оживена онази сутрин. Само три от шейсетте маси бяха заети. Лираел седна на четвърта, колкото може по-далече от останалите, и измъкна пейката. Предпочиташе да е сама, дори когато не се намираше сред рода Клеър.

Две от масите бяха заети от търговци, навярно от Белизар, разговарящи на висок глас за черния пипер, джинджифила, индийското орехче и канелата, които бяха внесли от далечния Север и се надяваха да ги продадат на Клеър. Техният разговор за качеството и силата на подправките съвсем очевидно беше предназначен да достигне до ушите на представителите на рода, които работеха в кухнята.

Лираел подуши въздуха. Твърденията им като нищо можеха да се окажат верни. Миризмата на карамфил и индийско орехче от торбите на търговците беше много силна, но приятна. Лираел я прие като поредното добро предзнаменование.

На третата маса седеше охраната на търговците. Дори и тук, в пределите на Глетчера на Клеър, те носеха бронирани дрехи със застъпващи се плочки и държаха под ръка под пейките прибраните в ножници мечове. Очевидно смятаха, че бандитите или дори по-страшни същества лесно биха могли да поемат по тясната пътека из речната клисура и да разбият вратата, която водеше към огромния комплекс на Клеър.