Читать «Лираел» онлайн - страница 8

Естествено, те едва ли биха могли да видят повечето защити. Пътеката покрай реката беше гъсто покрита със символи на Хартата за укриване и заслепяване, а под плоските павета лежаха привидения на зверове и войни, които щяха да се надигнат при най-малката заплаха. Освен това пътеката пресичаше реката поне седем пъти, чрез тесни мостове с архаична конструкция, очевидно изградени от камък. Мостовете се охраняваха лесно — тъй като под тях течеше река Ратерлин, достатъчно дълбока и бърза, за да попречи на всеки един мъртвец да я прекоси.

Дори и тук, в Долната трапезария, из стените витаеше скрита магия на Хартата и привидения, които спяха сред грубо изсечения камък на пода и тавана. Лираел виждаше символите, колкото и бледи да бяха, и успя да разгадае заклинанията, които изразяваха. С привиденията й беше по-трудно, защото единствено символите за тяхното събуждане се виждаха ясно. Разбира се, имаше и отчетливи знаци — онези, които осветяваха помещението, както и всички останали места из подземните владения на Клеър, издълбани в скалите на планината, до ледената маса на Глетчера.

Лираел огледа лицата на гостите. След като бяха свалили шлемовете, тяхната късо подстригана коса даваше да се разбере, че никой не носи знака на Хартата на челото си. Следователно те почти със сигурност не виждаха магията, която ги заобикаляше. Лираел инстинктивно раздели собствената си доста дълга коса и попипа знака. Той леко пулсираше под ръката й и тя изпита усещане за обвързаност, чувство за принадлежност към великата Харта, която описваше света. Поне имаше някакви умения на Маг на Хартата, въпреки че не притежаваше зрението.

Охраната на търговците трябва да има по-голямо доверие на защитите на Клеър, помисли си Лираел, отново поглеждайки въоръжените мъже и жени. Един от тях забеляза погледа й и очите им се срещнаха за миг, докато тя не отмести поглед. През този кратък миг тя видя млад мъж, чиято глава беше по-щателно обръсната от тези на останалите, така че темето му лъщеше, когато улавяше светлината от символите на Хартата на тавана.

Макар че се опита да го игнорира, Лираел видя как пазачът става и прекосява стаята, а ризницата му беше твърде голяма за човек, който няма да види реалния си растеж в продължение на няколко години. Лираел се намръщи, когато се приближи и извърна глава още по-встрани. Само защото представителките народа Клеър понякога си вземаха за любовници някои от своите посетители, хората си мислеха, че всяка една Клеър, дошла в Долната трапезария, си търси мъж. Това схващане беше особено разпространено сред младежите около шестнайсетте.

— Извинете — каза гардът, — може ли да седна тук?

Лираел кимна с неохота и той седна, а люспите по гърдите му изтрещяха, изсипвайки се като водопад от метал.

— Аз съм Бара — каза той весело. — За пръв път ли сте тук?

— Моля? — попита озадачената и смутена Лираел. — В трапезарията ли?

— Не — каза Бара, като се разсмя и разпери ръце, за да посочи по-нашироко. — Тук. На Глетчера на Клеър. Аз идвам за втори път, така че ако имате нужда от някой, който да ви разведе наоколо… макар че предполагам, че родителите ви често търгуват насам?