Читать «Лираел» онлайн - страница 256

— Повече от сто думи наведнъж — отбеляза Могет. — И повечето от тях имаха смисъл. Още има надежда за теб, принц Самет. Особено понеже си съвсем прав. Лираел толкова видимо е Абхорсен, така че желанието да получи зрението навярно е просто особеност на възпитанието й в онази тяхна абсурдно студена планина.

— Исках да бъда една от тях — каза тихо Лираел и се изправи. Това бе просто шокът от загубата на една детска мечта, каза си тя. В известен смисъл го беше разбрала още когато превързаха очите й, преди да я въведат в обсерваторията, или може би, когато Санар и Риел й бяха помахали за сбогом. Беше разбрала, че животът й ще се промени, че никога няма да притежава зрението, никога няма да бъде наистина една от Клеър. Сега поне имаше нещо друго, каза си тя, опитвайки се да потуши ужасното усещане за загуба. Беше много по-добре да е бъдещият Абхорсен, отколкото Клеър без зрение, някакъв изрод. Де да можеше умът й да накара сърцето й да повярва, че е така.

— Мястото ти е тук — каза просто Могет, като размаха една розово-бяла лапа из залата. — Аз съм най-старият слуга на Абхорсен и го усещам с мозъка на костите си. Както и привиденията. Погледни как са се скупчили там само за да те видят. Погледни светлините на Хартата, които светят по-ярко над теб, отколкото навсякъде другаде. Цялата тази Къща — и нейната прислуга — те приветства, Лираел. Същото ще направят и Абхорсен, и кралят, дори и твоята племенница, Елимер.

Лираел се огледа наоколо, и разбира се, там имаше огромна тълпа от привидения, струпани около кухненската врата и изпълнили стаята зад нея. Бяха поне сто, някои от тях толкова стари и бледи, че ръцете им едва се виждаха — бяха само намек за светлина и сянка. Когато тя ги погледна, всички се поклониха. Лираел се поклони в отговор, усетила как сълзите, които беше сдържала, се леят свободно по бузите й.

— Могет е прав — излая Кучето, а брадичката му беше стабилно опряна върху бедрото на Лираел. — Твоята Кръв те е превърнала в това, което си, но трябва да помниш, че не си получила само високата длъжност на бъдещ Абхорсен. Ти си открила семейството си и всички ще те приветстват.

— Абсолютно! — възкликна Сам, подскочил от неочакваното вълнение. — Едва ще дочакам да видя лицето на Елимер, когато чуе, че съм открил нашата леля! Мама също много ще се зарадва. Струва ми се, че винаги е била леко разочарована от мен като бъдещ Абхорсен. А татко няма никакви живи роднини, защото е бил пленен толкова дълго като барелеф в Свещената дупка. Ще бъде чудесно! Можем да ти организираме парти за добре дошла…