Читать «Лираел» онлайн - страница 254

Сам си проправи път покрай привидението, което държеше вратата отворена и почти беше стигнал до масата, когато си даде сметка, че Лираел не е помръднала. Тя продължаваше да стои до вратата, втренчена в масата.

— Какво? — попита той.

Лираел не можеше да говори. Тя направи знак на привидението, което носеше туниката й. Взе я и я разгъна, за да може да види герба.

После отново я сгъна, затвори очи, за да преброи до десет наум, разгъна я и отново се втренчи в нея.

— Какво има? — попита Сам. — Добре ли си?

— Аз… не знам как да го кажа — поде Лираел, докато разкопчаваше жилетката си и я подаде на привидението, което се появи до лакътя й. Сам се стресна от това неочаквано разсъбличане, но беше още по-шокиран, когато тя облече туниката и бавно я изглади с ръце.

Върху туниката се виждаха златните звезди на Клеър, разделени от сребърните ключове на Абхорсен.

— Навярно съм наполовина Абхорсен — каза Лираел, а тонът й показваше, че на самата нея й е трудно да го повярва. — Всъщност мисля, че съм полусестра на твоята майка. Твоят дядо е бил мой баща. Искам да кажа, че съм твоя леля. Полулеля. Съжалявам.

Сам остана със затворени очи за няколко секунди. После ги отвори, отиде като сомнамбул до един стол и седна. След миг Лираел седна срещу него. Накрая той заговори.

— Моя леля? Полусестра на моята майка? — Той замълча. — Тя знае ли?

— Не мисля — прошепна Лираел, отново обзета от внезапна тревога. Не беше се замисляла особено за всички последици от нейното раждане. Как би приела прочутата Сабриел внезапното появяване на една сестра? — Определено не, иначе щеше да ме открие много отдавна. Аз го разбрах сама с помощта на Черното огледало. Исках да видя кой е баща ми. Погледнах в миналото и видях родителите си точно в тази стая. Баща ми седеше в този стол. Те прекараха само една нощ заедно, преди той да бъде принуден да си отиде. Предполагам, че това е била годината, когато е загинал.

— Невъзможно е — каза Сам, поклащайки глава. — Това е било преди двайсет години.

— О — каза Лираел и се изчерви. — Излъгах те. Аз съм само на деветнайсет.

Сам я погледна така, сякаш всякакви други разкрития щяха да го накарат да полудее.

— Откъде привиденията разбраха, че трябва да ти дадат тази туника? — попита той.

— Аз им казах — отвърна Могет, подавайки глава от един близък стол. Личеше, че е бил задрямал, защото цялата му козина беше настръхнала.

— Ти откъде разбра? — попита Сам.

— Служил съм на Абхорсен много векове — каза Могет, докато се привеждаше в ред. — Така че зная кое какво е. Когато разбрах, че Сам не е бъдещият Абхорсен, отворих очите си на четири за появата на истинския, защото звънците нямаше да се появят, ако неговото пристигане не предстоеше. А и аз бях тук, когато майката на Лираел дойде да се види с Терциел — тоест, с предишния Абхорсен. Така че беше съвсем елементарно. Очевидно Лираел беше както дъщеря на предишния Абхорсен, така и бъдещият Абхорсен, за когото бяха предназначени звънците.