Читать «Лираел» онлайн - страница 258

— Аз… аз се страхувам от смъртта — проплака Сам и вдигна обгорените си китки към Лираел, за да може да види белезите по тях, алени изгаряния на фона на по-светлата кожа. — Страхувам се от Хедж. Аз… аз не мога да се изправя срещу него отново.

— Аз също се страхувам — каза тихо Лираел. — От смъртта, Хедж и от още може би хиляда неща. Но предпочитам да ме е страх и да направя нещо, вместо просто да си седя и да чакам ужасните неща да се случат.

— Точно така — каза Кучето и вдигна глава. — Винаги е по-добре да се действа, принце. Освен това, не надушвам, че си страхливец — така че е невъзможно да си такъв.

— Ти не се скри от мъжа с арбалета при Високия мост — добави Лираел. — Нито от създанието на Свободната магия, когато то прекоси реката. Това беше смело. И съм сигурна, че срещу каквото и да се изправим, то няма да бъде толкова лошо, колкото мислиш.

— Вероятно ще бъде по-лошо — каза Могет развеселено. Той очевидно се забавляваше с унижението на Сам. — Ала само си помисли колко по-лошо ще бъде да седиш тук в неведение, докато мъртвите задръстят Ратерлин, а Хедж прекоси пресушеното корито на реката, за да разбие вратата.

Сам поклати глава и измърмори нещо за своите родители. Очевидно не искаше да вярва на гибелните предсказания на Могет и продължаваше да се хваща за сламки.

— Врагът е задействал много от своите сили — каза Могет. — Кралят и Абхорсен искат да се противопоставят на онова, което се мъти в Анселстиер. Те трябва да успеят да попречат на южняците да прекосят Стената, но несъмнено това е само част от плановете на Врага — и понеже тя е най-очевидната, вероятно е и най-маловажната.

Сам заби поглед в масата. Целият му глад се бе изпарил. Накрая вдигна поглед.

— Лираел — каза той, — мислиш ли, че съм страхливец?

— Не.

— Тогава предполагам, че не съм — каза Сам, а гласът му стана по-силен. — Макар че продължавам да се страхувам.

— Значи ще дойдеш с мен? За да намерим Никълъс и Хедж?

Сам кимна. Не се осмеляваше да говори.

В залата настъпи мълчание, докато всички мислеха за онова, което им предстоеше. Всичко се бе променило, преобразувано от историята, съдбата и истината. Нито Сам, нито Лираел бяха същите хора отпреди съвсем кратко време. Сега и двамата се питаха какво означава това и накъде щеше да ги поведе новият им живот.

А също къде — и колко скоро — щеше да приключи този нов живот.

Епилог

Скъпи Сам,

Пиша ти по местния начин, с паче перо и на някаква ужасно дебела хартия, която попива мастилото като гъба. Писалката ми се запуши непоправимо, а хартията, която донесох със себе си започна да гние. Предполагам, че е мухъл. Твоето Старо кралство несъмнено е враждебно настроено към продуктите от Анселстиер. Очевидно нивото на влагата във въздуха и размножаването на местните гъби е толкова абразивно, колкото и на тропиците, макар че не бих го очаквал на тази географска ширина. Наложи се да отложа по-голямата част от заплануваните експерименти, заради проблеми с оборудването и някои доста тревожни експериментални грешки от моя страна, които направиха резултатите невалидни. Отдавам го на болестта, от която страдам, още откакто прекосих Стената. Някаква треска, която много ме изтощава и води до халюцинации. Оказа се, че Хедж, мъжът, когото наех в Бейн, ми е от голяма полза. Той не само ми помогна да определя точното местоположение на Капана за светкавици посредством всички местни мълви и суеверия, но и надзирава разкопките с похвално усърдие.