Читать «Лираел» онлайн - страница 257

— Не забравяш ли нещо? — прекъсна го Могет с много саркастично мяукане и продължи: — Остава малкият проблем с твоя приятел Никълъс и бежанците от Юга, и некроманта Хедж, и онова, което копаят край Червеното езеро.

Сам престана да говори, сякаш някой физически беше запушил устата му, и отново седна на стола, а целият му ентусиазъм бе заличен само от тези кратки думи.

— Да — каза сериозно Лираел. — Точно с това трябва да се занимаваме. Трябва да решим какво да правим. Това е по-важно от всичко останало.

— С изключение на обяда, защото никой не може да прави планове на празен стомах — намеси се Могет, подкрепен шумно от гладния лай на Кучето.

— Струва ми се, че наистина се налага да хапнем — съгласи се Сам и даде знак на привиденията да започнат да поднасят обяда.

— Не е ли редно най-напред да изпратим съобщенията до родителите ти и Елимер? — попита Лираел, макар че след като долови вкусния аромат, който долиташе от кухнята, храната наистина й се струваше от първостепенна важност.

— Да, така е — съгласи се Сам. — Само че не съм съвсем сигурен какво да им кажа.

— Всичко необходимо, предполагам — каза Лираел. Беше й трудно да събере мислите си. Продължаваше да гледа сребърните ключета по туниката си и да се чувства замаяна и малко болна. — Трябва да се погрижим принцеса Елимер и твоите родители да разберат това, което знаем. Хедж разкопава нещо, което е най-добре да остане заровено, нещо от Свободната магия, и че Ник е негов пленник, а Клор се е завърнала като дух на Висшите мъртви. И трябва да им кажем, че ще намерим и спасим Ник и ще предотвратим онова, което се кани да направи Врагът.

— Сигурно е така — съгласи се Сам вяло. Той погледна чинията, която привидението току-що бе поставило пред него, ала вниманието му очевидно не беше ангажирано със задушената сьомга. — Само че… ако аз не съм бъдещият Абхорсен, едва ли ще успея да направя кой знае какво. Мислех си да остана тук.

Думите му бяха посрещнати с мълчание. Лираел се втренчи в него, ала той не отвърна на погледа й. Могет продължи да се храни невъзмутимо, а Кучето изръмжа тихо и звукът проехтя в краката й. Лираел погледна Сам, чудейки се какво да каже. Дори и сега й се щеше да можеше да напише бележка, да я подаде през масата и да отиде в стаята си. Ала тя вече не беше втори помощник-библиотекар в голямата библиотека на Клеър. Онези дни бяха отминали, изчезнали заедно с всичко останало, което бе определяло предишното й съществуване и идентичност. Дори и библиотекарската й жилетка беше тайно изнесена от привиденията.

Тя беше бъдещият Абхорсен. Това беше нейният дълг сега, помисли си Лираел, и трябваше да го изпълни както трябва. В бъдеще нямаше да се провали, както се бе провалила с южняците на бреговете на Ратерлин.

— Не можеш, Самет. Не става дума само за спасяването на твоя приятел Никълъс. Помисли за онова, което се опитва да направи Хедж. Той възнамерява да убие двеста хиляди души и да освободи всеки мъртъв дух, запращайки го в Кралството! Онова, което копае, навярно е част от този план. Дори не мога да се опитам да се изправя сама срещу всичко това, Сам. Имам нужда от твоята помощ. Кралството се нуждае от твоята помощ. Може вече да не си бъдещият Абхорсен, но все още си принц. Не можеш просто да си стоиш тук и да бездействаш.