Читать «Лираел» онлайн - страница 241

Некромантът. Трябваше да убие некроманта, преди да го завлече към смъртта. Трябваше да го убие по най-бързия начин.

Обзе го силен гняв, който прогони страха. Сам изрева и продължи да бяга.

Лираел и Кучето се появиха иззад дърветата и видяха атаката на Сам. Мъртвата ръка, която той бе съсякъл, се тътреше към тях, но Лираел бе приготвила флейтите до устата си. Тя избра Саранет и изсвири силна и чиста мелодия, чиито заповеднически тонове накараха ръката да се закове на място. Без да спира, Лираел смени флейтата с Кибет и друга игрива мелодия запрати трупа в задно салто, когато духът, който го обитаваше, бе принуден да се върне в смъртта.

— Отиде си — каза Кучето, подскачайки напред.

Лираел също побягна, но не с безумната невъздържаност на Сам.

Все още беше достатъчно светло, за да види, че около трийсет или четиридесет мъртви ръце бяха обградили група мъже, жени и деца. Очевидно те бяха опитали да потърсят сигурността на реката, но се бяха провалили в последния момент. Сега бяха образували кръг, в чийто център стояха децата — последна отчаяна защита.

Лираел усещаше мъртвите ръце… и нещо друго, нещо странно и много по-могъщо. Едва когато видя Сам да се втурва покрай мъртвите, надавайки предизвикателен вик, тя осъзна, че това трябваше да е некроманта.

Хората също пищяха, викаха и плачеха. Мъртвите ревяха и кряскаха в отговор, докато събаряха жертвите си на земята и разпаряха гърлата им или ги разкъсваха на парчета. Хората ги замеряха с импровизирани бухалки и заострени клони, ала те не знаеха как да използват оръжията си най-пълноценно, а и мъртвите бяха много повече.

Лираел хвърли един кос поглед и видя, че некромантът се обръща с лице към Сам. Той вдигна ръце и въздухът внезапно се изпълни с парливия метален мирис на Свободната магия. Миг по-късно избухна заслепяваща синьо-бяла искра, която полетя, за да порази атакуващото момче.

В същото време мъртвите ръце ревяха победоносно, докато проникваха през редиците сражаващи се мъже и жени и нахълтаха във вътрешния кръг от деца.

Лираел премина от спокойно тичане към ожесточен спринт. Но изглежда, че на когото и да опиташе да помогне, очевидно щеше да е твърде късно.

Сам видя, че некромантът вдига ръце и зърна бронзовото му лице. Още докато се хвърляше настрани, умът му препускаше. Бронзово лице! В такъв случай това не беше Хедж, а Маскираната Клор, съществото, което майка му бе разгромила преди години!

Изстрелът изсвистя покрай него и не го улучи за няколко сантиметра. Горещината, предизвикана от профучаването, го порази, а тревата зад него избухна в пламъци.

Сам намали темпото, когато посегна към Хартата и измъкна четири символа. Нарисува ги със свободната си ръка, а пръстите му се движеха толкова бързо, че не можеха да бъдат проследени. Изведнъж в ръката му се материализира триъгълно сребърно острие. Още преди да се е оформило напълно, Сам го хвърли.

Острието се завъртя, когато профуча във въздуха. Клор с лекота го избегна, но въртящото се сребро се завъртя на няколко крачки зад нея и отново се върна.