Читать «Лираел» онлайн - страница 238

— Очарователно — каза Сам. — Опитвала ли си да прехвърлиш цялото заклинание върху предмет? Така че цялата верига от символи да е там, готова да бъде извадена, когато ти потрябва, но без заклинанието да е направено?

— Не — отвърна Лираел. — Не знаех, че е възможно.

— Ами, трудно е — обясни разпалено Сам. — Все едно да възстановяваш Камък на Хартата. Искам да кажа, че трябва да използваш собствената си кръв, за да подготвиш онова, което ще съдържа заклинанието. Тоест, Кралска кръв, макар че кръвта на Клеър или Абхорсен би трябвало да даде същия резултат. Трябва да бъдеш много предпазлива, разбира се, защото ако объркаш… Както и да е, нека най-напред видим твоята кожа на Хартата. Каква ще бъде?

— Лаещ бухал — отвърна Лираел, обзета от лошо предчувствие. Нямаше нужда от зрението, за да разбере, че Самет щеше да пожелае да зададе ужасно много въпроси. — И ще отнеме около четири часа. Без — добави решително тя — никакви прекъсвания.

Глава четиридесет и втора

Южняците и един некромант

Слънцето залязваше, къпейки в червена светлина широката река. Въпреки заклинанието за време, направено по-рано от Сам и Лираел, вятърът бе променил посоката си и духаше силно от юг. Но дори и срещу него, „Откривател“ продължаваше да се движи бързо, лавирайки в дълги диагонали между източния и западния бряг.

Както и очакваше Лираел, Сам не беше успял да се въздържи да задава въпроси. Ала въпреки прекъсванията, тя бе успяла да създаде кожата на Хартата на лаещ бухал и да я сгъне както трябва, за да бъде използвана по-късно.

— Това беше невероятно — каза Сам. — И аз бих искал да се науча да правя такава кожа.

— Оставих „В лъвска кожа“ на Глетчера — отвърна Лираел. — Но можеш да я получиш, ако някога отидеш там. Тя е на библиотеката, но предполагам, че ще ти позволят да я заемеш.

Сам кимна. Перспективата да посети Глетчера на Клеър му се струваше много далечна. Това беше просто поредната част от бъдещето, която не можеше да си представи. Единственото, за което можеше да мисли, бе да пристигне при сигурното убежище на Къщата.

— Можем ли да плаваме през нощта? — попита той.

— Да — отвърна Лираел. — Ако Кучето е готово да остане на пост, за да помага на „Откривател“.

— Готов съм — излая Падналото куче. То не беше променило позицията си при носа. — Колкото по-скоро пристигнем, толкова по-добре. Този вятър носи някаква ужасна миризма, а реката е твърде безлюдна и това е необичайно.

Сам и Лираел се огледаха наоколо. Толкова бяха погълнати с кожата на Хартата, че не бяха забелязали пълното отсъствие на други лодки, макар че имаше няколко закотвени близо до източния бряг.

— Никой не ни последва от Високия мост и отминахме едва четири лодки, идващи от юг — каза Кучето. — Това не е нормално за Ратерлин.

— Не е — съгласи се Сам. — Когато и да съм бил на реката, винаги е имало много лодки. Дори и през зимата. Трябваше да видим поне някои от баржите с дървесина, пътуващи на север.

— Цял ден не съм видял нито един плавателен съд — каза Кучето. — Което ще рече, че са спрели някъде, за да потърсят убежище. А всички закотвени лодки, които видях, бяха на кейовете или прикрепени към шамандурите. Възможно най-далече от сушата.