Читать «Лираел» онлайн - страница 237

— Слушам, господарке — изръмжа Кучето. — Ще бъда нащрек.

Кучето се прозя и се изтегна, после скочи на носа и седна точно на пътя на пръските, с широко отворена уста и изплезен език. Беше цяла мистерия как успяваше да стои изправено и стабилно, помисли си Лираел, макар че й хрумна неприятната идея, че Кучето може би имаше смукателни пипала на задника си.

— Луд. Напълно луд — каза Могет, докато гледаше как Кучето се мокри. Котката отново беше заела поста си близо до мачтата и за пореден път се подсушаваше с език. — Но така или иначе, винаги си е бил такъв.

— Чух те! — излая Кучето, без да поглежда назад.

— Естествено — каза Могет с въздишка и започна да ближе каишката си. Той погледна Лираел, а зелените му очи проблясваха лукаво, като добави: — Предполагам, че не бих те затруднил, ако те помоля да свалиш каишката ми, за да мога да се подсуша както трябва?

Лираел поклати глава.

— Е, предполагам, че ако местният селски идиот не пожелае да го направи, няма изгледи ти да се съгласиш — промърмори Могет, накланяйки глава към Самет. — Преди всичко е достатъчно да ме накарате да склоня да участвам доброволно. Тогава нямаше да се налага непрекъснато да ме принуждават да участвам в тези варварски пътувания с лодка.

— В какво не си пожелала да участваш доброволно? — попита с любопитство Лираел. Ала малката котка само се усмихни. Усмивка, в която личеше твърде много от хищния ловец, спотайващ се в нея, помисли си Лираел. После успя помръдна глава, Ранна иззвъня, и котката заспа, излетната под следобедното слънце.

— Внимавай с Могет — предупреди я Сам, когато Лираел се поддаде на изкушението да почеше пухкавото бяло коремче. — Той едва не е убил майка ми, когато е бил на свобода. Всъщност на три пъти за периода, през който е Абхорсен.

Лираел отдръпна ръката си точно когато Могет отвори едното си око и понечи да я удари — привидно игриво — с едната си лапа с дълги нокти.

— Заспивай — каза Кучето от носа, без да се обръща. То изглеждаше напълно убедено, че Могет ще се подчини.

Могет намигна на Лираел, задържайки погледа й за миг. После едното пронизващо зелено око се затвори и той сякаш наистина заспа, а Ранна издрънча на врата му.

— Е — каза Лираел, — време е да направя кожа на Хартата.

— Имаш ли нещо против да гледам? — попита нетърпеливо Сам. — Чел съм за кожите на Хартата, но мислех, че този занаят е изчезнал. Дори мама не знае как се правят. Какви видове познаваш?

— Мога да направя ледена видра, кафява мечка или лаещ бухал — отвърна Лираел и с облекчение забеляза, че романтичният интерес, който беше обзел Сам, е изчезнал. — Можеш да гледаш, ако искаш, но не зная какво ще видиш. В общи линии това са просто много дълги поредици от символи на Хартата и свързващи заклинания — и трябва да задържиш в главата си всички наведнъж. Така че няма да мога да говоря, обяснявам или каквото и да било друго. И навярно ще ми е нужно цялото време до залез-слънце. След това трябва да я сгъна точно по правилата, за да може да се използва по-късно.