Читать «Лираел» онлайн - страница 236

Той спря да говори, когато си даде сметка, че Лираел не го слуша. На лицето й се четеше отнесено изражение, а очите й гледаха някъде зад гърба му, в далечината.

— Не си давах сметка, че съм толкова отегчителен — каза той с нервна усмивка. Сам не беше свикнал да бъде пренебрегван от хубави момичета. А Лираел беше хубава, внезапно осъзна той, дори потенциално красива. Не беше го забелязал преди.

Лираел се сепна, примигна, и каза:

— Съжалявам. Не съм свикнала да… Хората не разговарят много с мен у дома.

— Знаеш ли, ще изглеждаш много по-добре без тази забрадка — каза Сам. Тя наистина бе привлекателна, макар че нещо в лицето й го тревожеше. Къде ли я беше виждал? Може би приличаше на някое от момичетата, които Елимер му бе натрапвала във Велизар. — Знаеш ли, напомняш ми за някого. Предполагам, че не е възможно да съм срещал някоя от твоите сестри или нещо подобно, нали? Макар че не помня някога да съм виждал тъмнокоса Клеър.

— Нямам сестри — отвърна разсеяно Лираел. — Само братовчедки. Много, много братовчедки. И една леля.

— В Къщата можеш да облечеш някоя от роклите на сестра ми, така ще имаш възможност да се отървеш от тази жилетка — каза Сам. — Имаш ли нещо против да попитам на колко години си, Лираел?

Лираел го погледна, озадачена от този въпрос, докато не видя блясъка в очите му. Познаваше този поглед от Долната трапезария. Извърна очи и вдигна забрадката си, опитвайки се да измисли какво да каже. Де да можеше Сам да си остане същия, както Кучето, помисли си тя. Утешаващ приятел, без усложненията на романтичния интерес. Трябваше да има нещо, което да направи, за да го обезкуражи напълно, без да повръща или нещо подобно, което да я направи съвсем непривлекателна.

— На тридесет и пет — каза тя накрая.

— Тридесет и пет! — възкликна Сам. — Тоест, моля за извинение. Не изглеждаш… изглеждаш много по-млада…

— Заради мазилата — каза Кучето и пусна една лукава усмивка, обръщайки се на една страна, за да може само Лираел да я види. — Унгвенти. Масла от Севера. Магии за външен вид. Моята господарка полага много усилия, за да запази младостта си, принце.

— О — каза Сам, облягайки се на перилата на кърмата. Той тайно погледна отново Лираел, опитвайки се да забележи някакви бръчки, които беше пропуснал, или нещо друго. Ала тя наистина не изглеждаше и с ден по-стара от Елимер. А и със сигурност не се държеше като много по-възрастна жена. Преди всичко, не беше толкова уверена и общителна. Навярно се дължеше на това, че е библиотекарка, помисли си той, докато се опитваше да огледа фигурата й, за която предполагаше че е много добре сложена под широката жилетка.

— Стига с тези приказки, Куче! — нареди Лираел, извръщайки глава, за да скрие собствената си усмивка. — Свърши нещо полезно и бъди нащрек за опасности. Аз ще дам своя принос като направя кожа на Хартата.