Читать «Пиратът Шарки» онлайн - страница 24

— Да, уважаеми, капитан Шарки — така ме наричат — каза той. — А това е кресливецът Нед Холоуей — домакин на „Щастливо избавление“. Ние ги сгорещихме здравата и те ни свалиха — мен на пясъчната плитчина Тортуга, а него — в лодка без весла. А вие, палета, бедни доверчиви кутрета, с вода вместо кръв в жилите, се намирате под дулата на нашите пистолети.

— Дали ще стреляте или не — ваша воля! — извика Скароу, като се удари с юмрук в гърдите. Нека това да е последният ми дъх, Шарки, но аз ти казвам, че ти си долен мошеник и негодник и те очакват бесилката и пъкълът.

— Това се казва човек с характер, по душа ми е. Той ще може да умре красиво! — възкликна Шарки. — На кърмата няма никой освен кормчията, така че не хабете въздуха за празни разговори — малко ви остава да го дишате. Нед, готова ли е лодката на кърмата?

— Да, капитане.

— А останалите пробити ли са?

— Всяка точно с по три дупки.

— Тогава време е да се разделим, капитан Скароу. Вие като че ли още не сте дошъл на себе си. Имате ли някаква молба?

— Ти си дявол, самият дявол! — извика капитанът. — Къде е губернаторът на Сейнт Кит?

— За последен път видях негово превъзходителство в леглото му с прерязано гърло. Когато бягах от затвора, разбрах от приятелите, а капитан Шарки има доброжелатели във всяко пристанище, че губернаторът заминава за Европа и при това капитанът на кораба никога не го е виждал. Прехвърлих се при него през верандата и му върнах един малък борч. После пристигнах на вашия кораб, пременен в неговите дрехи и очила, за да скрия предателските си очи. Перчех се пред вас както подобава на губернатор. А сега, Нед, заеми се с тях.

— Помощ! Помощ! Ей, вахтения! — завика помощникът, но грамадният пират замахна, удари го по главата с дръжката на пистолета и той рухна като бик в скотобойна. Скароу се хвърли към вратата, ала пазачът запуши устата му с една ръка, а с другата го подхвана през кръста.

— Напразно се опитвате, капитан Скароу, аз искам да видя как на колене ще ме молите за пощада.

— Аз ще ви видя, преди това… в ада! — викна капитан Скароу, освободил се от дланта, запушила устата му.

— Нед, извий му ръката. Е, как е сега?

— Дори и да я откъснете, няма да застана на колене.

— Я го погъделичкай с върха на ножа!

— Даже и целият да забие…

— Да пукна, но ми се харесва неукротимият му дух — зарева Шарки. — Прибери ножа, Нед. Отървахте кожата си, Скароу. Жалко, че такъв смел човек като вас не е избрал единствената професия, с която храбрецът може да си изкарва хляба. Вас ви очаква необикновена смърт, Скароу, щом сте били в ръцете ми и сте останали жив, за да известите на света за това. Вържете го, Нед.

— Капитане, не може ли да го завържа за печката?

— Какви ги дрънкаш! Печката гори. Остави разбойническите си шеги, Нед Холоуей, или ще ти покажа кой от нас е капитанът.

— Ама не, капитане, аз мислех, че ви се иска да го поопечете — оправдаваше се Нед. — Нима искате да го пуснете жив?