Читать «Пиратът Шарки» онлайн - страница 22

По време на обяда сър Чарлз разказа множество истории за покойния пират. Губернаторът бе така приветлив и така умело поддържаше разговор с хора, стоящи много по-ниско от него, че в края на обеда капитанът, помощникът и сър Чарлз запушиха с лули и попийваха червеното си вино като трима стари, добри приятели.

— Как изглеждаше Шарки на подсъдимата скамейка? — заинтересува се капитанът.

— Доста внушително — отзова се губернаторът.

— Чувал съм, че бил уродлив като самия дявол и над всички се надсмивал — забеляза помощникът.

— Да, той бе ужасен човек — потвърди губернаторът.

— Един китобоец от Ню Бедфорд разправяше, че не можел да забрави очите му — каза капитанът. — Били мътносини, с много червени клепачи. Вярно ли е това, сър Чарлз?

— За съжаление, собствените ми очи не ми позволяват да разглеждам чуждите, но си спомням генерал-адютантът да казва, че очите му били тъкмо такива, каквито ги описвате вие, и да добавя, че онези глупаци — съдебните заседатели, не били на себе си, когато той ги гледал. Имат късмет, че е вече мъртъв, защото Шарки никога не забравяше обида и ако някой от тях бе паднал в ръцете му, той щеше да го натъпче със слама и да го прикове на носа на кораба вместо гравюра.

Тази идея така се хареса на губернатора, че той неочаквано избухна в креслив смях, подобен на цвилене. Двамата моряци също се смееха, но не чак толкова весело, защото знаеха, че Шарки не е единственият пират, който броди из западните морета, и че подобна съдба може да постигне и тях самите. Отвориха нова бутилка, пийнаха за добър път и не след дълго на губернатора му се прииска да пресуши още една бутилка. Накрая двамата моряци си тръгнаха с въздишка на облекчение, леко поклащайки се — единият на вахта, а другият в леглото си. Но когато след четири часа помощникът се освободи от вахта и слезе долу, остана поразен от гледката — губернаторът, с перука, очила и халат, невъзмутимо седеше на празната маса, подръпваше от лулата си, а пред него стояха шест празни черни бутилки.

— Паднало ми се е да пия с губернатора на Сейнт Кит, когато той е болен — каза на себе си помощникът, — но пазил ме господ да пия с него, когато е здрав.

„Утринна звезда“ напредваше доста бързо и след три седмици навлезе в Ламанш. От часа, в който немощният губернатор стъпи на борда, той започна да възстановява силите си и на половината път сър Чарлз, ако не се смятат очите му, бе вече напълно здрав. Онези, които рекламират лечебните свойства на виното, биха могли тържествуващо да го посочат за пример, защото той пиянствуваше по цели нощи без прекъсване. Но въпреки това рано сутрин се появяваше на палубата свеж и бодър, оглеждаше наоколо със слабите си очи и разпитваше за такелажа на кораба. Проявяваше голям интерес към корабоводенето. Поради слабото си зрение губернаторът помоли капитана да прикрепи към него онзи матрос от Нова Англия, когото бяха взели от лодката. Той трябваше да съпровожда губернатора, да седи до него, когато играеше карти, и да смята точките, защото без странична помощ сър Чарлз не можеше да различи аса от валето.