Читать «Пиратът Шарки» онлайн - страница 26
Артър Конан Дойл
Как Копли Бенкс видя сметката на капитан Шарки
На островите, както и на континента, мнозина изпитваха кръвна вражда към Шарки, но нито един от тях не пострада колкото Копли Бенкс от Кингстън. Бенкс беше един от най-едрите търговци на захар на Антилите. Той беше човек с положение, член на градския съвет, женен за девойка от знатния род Пърсивал и се падаше братовчед на губернатора на Вирджиния. Двамата му сина учеха в Лондон и жена му отплава за Англия, за да ги доведе в къщи за ваканцията. Но при завръщането си корабът „Херцогиня Корнуелска“ попадна в лапите на Шарки и цялото семейство загина от ужасна смърт.
Като получи тази горестна вест, Копли Бенкс не пророни нито дума, но изпадна в безизходна, мрачна меланхолия. Той изостави работата си, избягваше приятелите си и прекарваше по-голямата част от времето си в мръсни кръчми сред рибари и матроси. Там, в компанията на буйните гуляйджии, той седеше с безизразно лице и мълчаливо пухтеше с лулата си, а в очите му гореше спотаена омраза. Всички смятаха, че мъката е помътила разума му, а старите му приятели го гледаха с упрек, защото тези, с които сега дружеше, едва ли биха могли да се нарекат порядъчни хора.
От време на време от морето идваха слухове за нови безчинства на Шарки. Понякога за тях разказваха моряци от шхуна, забелязала огромен пламък на хоризонта и побързала да помогне на горящия кораб, но която веднага се обърнала в бяг при вида на черната пиратска шхуна, притаена в засада като вълк до убитата от него овца. Друг път тези слухове се потвърждаваха от моряците на търговски кораб, който се втурваше в залива с платна, издути като дамски корсаж, защото бе съзрял бавно издигащия се над лилавата морска шир закърпен гротмарсел. Случваше се страшните вести да донесе каботажен кораб, открил на Бахамските плитчини изсушени от слънцето трупове.
Веднъж се появи някакъв помощник-капитан от гвинейски кораб, който бе успял да се измъкне от ръцете на пиратите. Той не можеше да говори — Шарки бе отрязал езика му, но можеше да изписва лист подир лист, а Копли Бенкс жадно четеше бележките му. Те прекарваха по цели часове над картата: немият показваше далечни рифове и криволичещи заливи; а събеседникът му, с каменно лице и пламтящи очи пушеше лулата си, без да произнесе нито дума.
Една сутрин, две години след трагедията със семейството му, Копли Бенкс влезе в търговската си кантора с предишната си бодра и енергична стъпка. Управителят го загледа изумен, защото дълги месеци Копли Бенкс не бе проявявал ни най-малък интерес към работата.
— Добро утро, мистър Бенкс — каза той.
— Добро утро, Фримън. Видях в залива „Закачливият Хари“.
— Да, сър. В сряда той ще отплава за Наветрените острови.
— Аз имам други планове за него, Фримън. Реших да го изпратя за роби в Уиду.
— Но той вече е натоварен, сър.
— Значи ще се наложи да бъде разтоварен, Фримън. Решението ми е твърдо — „Закачливият Хари“ ще отиде за роби в Уиду.
Всички доводи и уговорки се оказаха напразни и огорченият управител бе принуден да даде нареждане за разтоварването на кораба.