Читать «Пиратът Шарки» онлайн - страница 15

Инес Рамирес вече знаеше всичко. Тя разбра, че майка й и баща й са убити и че е попаднала в ръцете на убийците им. Но заедно с това бе дошло и успокоението. Ето защо, когато я доведоха в каютата, по гордото мургаво лице нямаше и следа от страх; тя само решително стисна устни, а очите й светнаха с ликуващ блясък като на човек, изпълнен със светли надежди. И когато пиратският главатар стана и обърна кръста й, в отговор тя само се усмихна.

— Кълна се в бога — това е момиче с чар — завика Шарки, като я прегръщаше. — Тя е родена за любовница на пират. Ела, птичко моя, пий за нашето приятелство.

— Член шести! — заекна докторът. — Плячката поравно.

— Да! Не забравяй това, капитан Шарки — потвърди Холоуей. — Така гласи член шести.

— Ще насека на парчета всеки, който се изпречи между мен и това момиче! — заръмжа шарки, като местеше рибешките си очи от единия на другия. — Не, момичето ми, още не се е родил онзи, който де те отнеме от Джон Шарки. Седни на коленете ми и ме прегърни ето така. Проклет да съм, ако тя не ме залюби от пръв поглед! Кажи ми, миличко, защо така лошо са се държали с теб на оня кораб, та чак са те затворили в отделна каюта.

Девойката поклати глава и се усмихна.

— No inglese… No inglese — промълви тя.

Тя изпи чашата вино, която й подаде капитанът и черните й очи заблестяха още по-силно отпреди. Както си седеше на коленете на Шарки, тя го прегърна през врата, играеше си с косите му, милваше ушите и шията му. Дори храбрият Нед и патилият доктор я гледаха с учудване, примесено с ужас, но Шарки се смееше радостно.

— Проклет да съм, ако това момиче не е само огън! — викаше той, като я притискаше до себе си и целуваше покорните устни.

Но изведнъж погледът на доктора, който внимателно следеше момичето, стана странно напрегнат, а лицето му се вкамени, като че ли в главата му дойде някаква страшна мисъл. Пепеливосива бледност покри бичата му физиономия, вечно червена от виното и тропическото слънце.

— Виж ръката й, капитан Шарки! — изрева той. — За бога, погледни ръката й.

Шарки се втренчи в ръката, която го милваше. Тя имаше странен мъртвешкобледен цвят, с жълти лъскави кожички между пръстите. Кожата беше напудрена с бял пухкав прах, напомнящ брашното по прясно изпечена питка. Този прах гъсто покриваше шията и бузата на Шарки. С вик на отвращение той отхвърли жената от коленете си, но в същия миг с тържествуващ злобен крясък тя като дива котка скочи върху доктора, който с пронизителен писък изчезна под масата. С едната си ръка тя се вкопчи в брадата на Холоуей, но той се отскубна и вземайки една пика, отблъсна жената от себе си; тя брътвеше нещо неразбираемо и гримасничеше, а очите й блестяха като на луда.

Дочул виковете; чернокожият слуга дотича в каютата и с общи усилия успяха да заключат отново обезумялото създание в каютата. След това тримата, задъхани и ужасени, втренчени един в друг, се отпуснаха в креслата. Една и съща мисъл глождеше мозъка на всеки, но Холоуей първи заговори за това.