Читать «Пиратът Шарки» онлайн - страница 17

Джон Шарки не отговори нищо, а само бавно извърна глава и ги прокле с яростен поглед. Спуснаха корабната лодка и без да му развържат ръцете, хвърлиха го в нея с помощта на въже.

— Сечи въжетата! — изкомандува Суитлокс.

— Почакай минутка, Суитлокс! — каза някой от моряците. — Какво ще стане с момичето? Тя ще седи тук и ще погуби всички ни.

— Да се изпрати заедно с любовника си! — завика друг и пиратите със силни крясъци изразиха одобрението си.

Доведоха момичето, побутвайки я с пики, и я блъснаха в лодката. В нейното гниещо тяло гореше горд испански дух и тя хвърляше тържествуващи погледи към мъчителите си.

— Perros! Perros ingleses! Leproso, leproso!¹ — в изстъпление викаше тя, когато я хвърлиха в лодката.

— На добър час, капитане! Попътен вятър през целия меден месец — крещеше хор от подигравателни гласове. Когато въжетата бяха прибрани, вятърът изду платната на шхуната и лодката остана далеч зад кърмата — малка топчица в необозримия простор на пустинното море.

Извадка от корабния дневник на военния кораб „Хеката“ от флота на негово величество.

„26 януари 1726 год. Днес, след като сланината окончателно се развали и петима моряка се разболяха от скорбут, заповядах да изпратят две лодки на брега, към северозападния край на Хаити, за пресни плодове и диви кози, с които изобилствува този остров.

Седем часа вечерта, същия ден. Лодката се върна с голям запас от плодове и две кози. Помощникът Уудръф съобщава, че близо до мястото на приставането, на края на гората, бил намерен скелет на жена, облечена в разкошна рокля с европейска кройка, от което може да се съди, че е принадлежала към аристокрацията. Черепът й бил пробит с голям камък, който се търкалял наблизо. Недалеч намерили колиба и по някои признаци, като обгорели дърва, кости и други следи, се убедили, че в нея за известно време е живял човек. На брега се носят слухове, че миналата година из тоя край се подвизавал кръвожадният пират Шарки, но никой не знае дали е тръгнал към вътрешността на острова, или е бил взет от някой кораб. Ако той отново е на море, моля бог да го изпрати под огъня на нашите топове.“

Как губернаторът на Сейнт Кит се завърна в родината си

Когато ожесточената война за испанското наследство завърши с Утрехтския мирен договор, мнозина от притежателите на кораби, наети от враждуващите страни, останаха без работа. Част от тях поеха по мирния, но далеч по-малко доходен път на обикновената търговия, други се присъединиха към риболовната флотилия, а някои отчаяни глави вдигнаха на бизанмачтата знака на пиратите — „Веселия Роджър“ и на свой риск обявиха война на цялото човечество.

С екипажи, набрани от всички националности, те браздяха моретата, като за почистване на кила се укриваха от време на време в някой уединен залив или хвърляха котва в отдалечено пристанище, за да започнат там безкрайни гуляи, смайвайки населението със своята разточителност и всявайки ужас с жестокостта си.