Читать «Пиратът Шарки» онлайн - страница 14

— Къде е тя? И защо я нямаше между другите?

— Ще ти кажа защо не беше между нас. Тя е единствената дъщеря на граф и графиня Рамирес, които вие убихте заедно с другите. Казва се Инес Рамирес и в жилите й тече най-благородната кръв на Испания. Те пътуваха за Чарга, където баща й беше назначен за губернатор. По пътя стана ясно, че тя, както се случва с момичетата, се е влюбила в човек от много по-нисък произход, който също беше тук на борда. Ето защо родителите й, властни хора, на чиито заповеди не може да се противоречи, ме заставиха да я затворя в отделна каюта. Държахме я строго, носехме й храна и никому не позволявахме да я вижда. Това е последният ми подарък за теб, макар и сам да не зная защо ти разказах за нея. Ти наистина си най-големият негодник и пред смъртта ме утешава единствено мисълта, че на този свят ти е съдено да увиснеш на бесилката, а на онзи те чака адът.

С тези думи той се завтече към перилата и скочи в мрака. Докато се спускаше в морските дълбини, той само се молеше неговото предателство спрямо момичето да не падне като тежък грях на душата му.

Тялото на капитан Харди още не бе докоснало пясъчното дъно, а пиратите вече тичаха към посочената каюта. Оказа се, че в най-отдалечения ъгъл наистина има заключена врата, която преди не бяха забелязали. Ключ не намериха и се заеха да разбият вратата с прикладите на пушките, докато отвътре се раздаваха отчаяни викове. На светлината на фенерите те видяха свилата се в ъгъла млада, много красива девойка. Дългите й разбъркани коси стигаха до петите, сгушена в ъгъла тя гледаше с разширените си от ужас черни очи свирепите, облени в кръв пирати. Груби ръце я хванаха и изправиха на крака и пиратите с викове я помъкнаха към Джон Шарки. Като изнесе напред фенера, той дълго и с наслада се вглеждаше в лицето й, а след това със ситен смях се наведе и докосна страните й с окървавена ръка.

— Това е печатът на пирата, момиченце, с него той белязва всичките си съкровища. Отведете я в каютата и се дръжте с нея добре. А сега, приятели, да потопим тази черупка и нека опитаме късмета си.

Не мина и час, огромният „Портобело“ се отправи към дъното и легна до мъртвите си пътници на пясъчното дъно на Карибско море, а пиратската шхуна с награбената плячка се отправи на север в търсене на поредната жертва.

Същата нощ в каютата на „Щастливо избавление“ беше уреден пир, участниците в който порядъчно се напиха. Там бяха капитанът, Нед Холоуей и Плешивият Стейбъл — лекар, започнал практиката си в Чарлстън, но подгонен от правосъдието, след като уморил един от пациентите си, предложил услугите си на пиратите. Стейбъл беше подпухнал тип с тлъст врат и гол лъскав череп, на който дължеше прозвището си. Шарки знаеше, че звярът не е свиреп, когато е сит, и временно забрави за бунта. Екипажът беше доволен — на всеки се падна доста плячка от „Портобело“ и капитанът нямаше от какво да се страхува. Затова той пиеше, ревеше с цяло гърло и се смееше заедно със сътрапезниците си. Разгорещени и настървени, те бяха готови на всякакво зверство. И изведнъж Шарки си спомни за момичето. Той заповяда на слугата негър незабавно да я доведе.