Читать «Пиратът Шарки» онлайн - страница 16

— Прокажена! — извика той. — Всички ни зарази проклетата.

— Само мен не — отговори докторът. — Тя не ме докосна дори с пръст.

— Дявол да го вземе — закрещя Холоуей, — тя се докосна само до брадата ми. Още преди да съмне, ще я обръсна.

— Ама че сме глупаци! — възкликна докторът и се удари по главата. — Заразени, незаразени — сега не ще имаме минутка покой, докато не изтече година и не мине опасността. Ей богу, покойният капитан добре ни нареди. И как ние като последни глупаци повярвахме, че са я отделили заради някакви си любовни интрижки. Ясно е като бял ден, забелязали са болестта й още по пътя, но няма да я хвърлят зад борда я — останало им е само да я държат заключена до първото пристанище, в което има колония за прокажени.

Мъртвешки побледнелият Шарки, отпуснал се в креслото, слушаше доктора. С червена носна кърпа той изтри съдбоносния прах, с който бе посипан.

— Какво ще стане с мен? — изграчи той. — Какво ще кажеш, Плешиви Стейбъл? Имам, ли някаква надежда за спасение? Бъди проклет, негоднико! Говори, иначе ще те пребия до смърт или въобще ще те очистя. Имам ли някаква надежда?

Докторът отрицателно поклати глава.

— Капитан Шарки — каза той, — нечестно ще е да те лъжа. Ти си заразен. Нито един човек, върху когото са паднали люспичките на проказата, не може да се спаси.

Обзет от ужас, обронил глава на гърдите си, Шарки седеше неподвижно и мътният му поглед вече виждаше безрадостно бъдеще. Домакинът и докторът тихо станаха от местата си и крадешком се измъкнаха от душната, заразена каюта на чист утринен въздух. Лек, ароматен ветрец обвя лицата им. Къдравите розови облаци ловяха първите отблясъци на слънцето, което се показваше зад обраслите с палми планини на далечния Хаити.

Същата сутрин при гротмачтата се състоя втори съвет, на който избраха представители и ги изпратиха при капитана. Когато те приближиха каютата, от нея излезе Шарки с патрондаш и два пистолета — в очите му гореше все същият дяволски огън.

— Проклети да сте, негодници! — зарева той. — Нима ще се осмелите да вдигнете ръка срещу мене? Назад, Суитлокс, или ще те оставя на място! Към мен, Холоуей, Мартин. Фоли, към мен! Да натирим кучетата обратно в кучкарника!

Но помощниците му го бяха изоставили и никой не му се притече на помощ. Пиратите се хвърлиха върху Шарки. Първият беше убит, ала миг след това главатарят бе хванат и вързан за мачтата. Мътният му поглед се местеше от лице на лице и хората, като го срещаха, припряно свеждаха очи.

— Капитан Шарки — каза Суитлокс, — ти се държеше лошо с нас, уби дърводелеца Бартоломю, като размаза главата му с черпака, а сега застреля Джон Мастърс. Всичко това би могло да ти се прости, защото дълги години бе наш капитан и ние сме подписали договор да служим под твоята команда до края на това плаване. Но сега разбрахме за това момиче и знаем, че си заразен до мозъка на костите си, а докато си тук, ние можем да прихванем тази болест, да гнием и се разложим приживе. Затова, Джон Шарки, ние, пиратите от „Щастливо избавление“, като се посъветвахме, решихме, докато не е станало късно и заразата не е успяла да се разпространи, да те изпратим в лодка към съдбата ти.