Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 25

Ансел се изправи.

— Давам ви половин час. Надявам се, че няма да избягате?

— Ще бъдем тук като се върнете — уверих го аз.

— Хей! — извика Мира. — На чия страна си ти?

Погледнах я ухилен.

— Задръж за минута, моля те.

Богъл се изправи, след като Ансел го раздруса.

— Приказки! — каза той горчиво. — Само това правим. Дойдохме тук, за да строша зъбите на тази мадама и какво стана? Седим си тук и си говорим! Сега пък ние ще се махнем, за да могат да си поговорят! Правим ли нещо друго освен да си говорим в това проклето място?

— Развесели се — казах му. — Бръчките ти ще станат толкова много, че скоро ще трябва да завинтваш шапката си на тях.

Той ме изгледа свирепо, завъртя се на пети и се заклати след Ансел. Двамата пресякоха площада и изчезнаха в бирарията на ъгъла.

Настаних се по-удобно на стола и попитах:

— Е, как ти харесва да бъдеш Слънчева дева?

Отговорът на Мира не е за пред хора.

Глава пета

Успях да я уговоря. Трябваше ми много време, все едно че трошах скала със сюнгер.

Някои мъже харесват енергичните жени. Разправят, че с тях отношенията винаги били ясни. За мен… аз им подарявам някоя много луксозна кутия. Бедата при самостоятелното момиче е, че през цялото време е с едни гърди пред теб. Ако искаш да го баламосаш за нещо, трябва да имаш двойно по-голяма преднина и, независимо дали ти харесва или не, накрая трябва да си купиш бандаж.

Както и да е, в края на краищата я убедих. Това беше най-важното. Накарах я да види как срещу два дни работа ще се отърве от затвора и може би ще забогатее.

Защо се безпокои за подробностите? Важно е действието. Аз имам да обмисля много неща и да свърша също толкова много, но това не е нейна грижа. Всичко, което трябва да знае е, какъв е планът, а не как съм го измислил.

Скоро след това четиримата решихме да отседнем в хотела. Мястото не беше по-лошо от всяко друго. Щеше да е по-добре да не се мотаем много из района, докато не сме обмислили всички детайли от кампанията ни. Взехме си стаи и се настанихме. Щом останах сам, незабавно се свързах с Медокс. Помислих, че ще получи удар, когато му съобщих, че съм намерил момичето. Изглежда имаше да се уреждат още неща около нашата работа и той не беше подготвен за връщането му. Отново настояваше за версията с отвличане от бандити, защото бил измислил възхитителна история за това как тридесет главорези я отмъкват от хотела.

Разказах му какво съм намислил и това отслаби напрежението му. Продължих да говоря и можех да чуя как кръвното му налягане спада. След малко ми заяви, че съм умен, а накрая искаше да ме разцелува.

Сценарият беше следния. Завеждам момичето в Пепоцтлан и започвам темата със змийското ухапване. Това само по себе си е вълнуваща история. На връщане от Пепоцтлан, Мира ще бъде отвлечена от банда гризери¹. Познавах един дребен гризер, който живееше в планините и с удоволствие щеше да свърши работата за две стотачки. Правя няколко снимки и после пускам в ход трика със спасяването. Останалото беше просто. Всичко трябваше да приключи за седмица.