Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 23

Ансел я погледна подозрително.

— Изглежда забравяте, че не можете да си позволявате да остроумничите — каза той.

— О, стига, Док — намесих се аз. — Защо не кажете каквото има да казвате и не престанете да се заяждате с момичето?

Той ме погледна леко изненадан.

— Опитвам се, но непрекъснато ме прекъсват.

Обърнах се към Богъл.

— Недей да прекъсваш повече доктора, приятел. Той започна да се уморява от това.

— Да — присъедини се и Мира. — Дай малко почивка на голямата си уста. Вече ни се гади от гласа ти.

Богъл беше толкова изненадан, че само стоеше сащисан с широко отворени очи.

— О’кей, Док — казах бързо, преди Богъл да се опомни. — Теренът е твой.

— Вие двамата вярвате ли в магьосничество? — попита Ансел.

Мира вдигна ръка.

— Аз вярвам — заяви тя. — Как иначе бихте обяснили съществуването на нашия Самюел?

Богъл свали вратовръзката си и опита да я разкъса на две. Беше посинял от усилие. Той я дърпаше и теглеше, но тя беше твърде здрава за него. Мира се намеси:

— Позволи ми — и тя я измъкна от ръцете му, сряза я с ножа за плодове и му я подаде. — Заповядай, Сам — каза тя.

Богъл седеше вцепенен, взирайки се втренчено във вратовръзката. После я захвърли на земята.

— Мис Шамуей! — възкликна ядосан Ансел. — Ще престанете ли да дразните Богъл.

— Аз само се опитвах да му помогна — отговори Мира с невинно изражение. — Той не можеше да се справи сам.

— Стига, стига — намесих се бързо. — Какво магьосничество? Кой вярва днес в такива неща?

Ансел погледна Богъл и като се убеди, че той няма намерение да се бие, се помъчи да събере мислите си.

— Струва ми се, че не знаете много за живота в тази страна. Прекарал съм тук повече от двадесет години и съм виждал някои много странни неща…

— Аз също — каза Мира и хвърли поглед към Богъл.

— Ако не накарате тази жена да млъкне… — каза Ансел, поглеждайки ме гневно.

— Дръж се добре — посъветвах аз Мира.

Тя вдигна рамене.

— Карайте нататък — рекох аз. — И не се безпокойте за нея.

— Ако ще разказвам, искам всички да ме слушате — започна Ансел отчаяно. — Преди години в тази страна е имало могъщо, тайно общество. Наричало се Нагейл. Членовете му били магьосниците, които управлявали индианците мая. Днес те почти са изчезнали, но все още има неколцина от тях, които практикуват в малко селце на не повече от двеста мили оттук.

— Чувал съм за тях — обадих се аз. — Не са ли онези, които уж могат да докарват дъжд и да се превръщат в животни? Не вярвате на такива глупости, нали?

Ансел поклати глава.

— Не. Но вярвам, че те притежават някои свръхестествени способности, като масова хипноза например. В редки случаи практикуват левитация, но това наистина не ни засяга. Онова, от което се интересувам, е билковата им медицина. Чували ли сте някога за „Теопатли“?

Поклатих глава.

— Какво е това? Напитка?

— Това е сигурно лекарство против змийско ухапване.

Докато Ансел разказваше, Богъл седеше хванал главата си с ръце, потънал в някаква затъпяваща дрямка Не създаваше проблеми, затова не му обръщахме внимание.

— Какво разбирате под… сигурно лекарство? — приканих го да продължи аз.