Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 24

— Знаете ли, млади човече, виждал съм хора, ухапани от змия, да умират. Много е страшно. Наблюдавал съм, как някои мъже от това малко селце хващат коралова змия и я оставят да ги ухапе, след което намазват раната с това лекарство. Те изобщо не усещат ефекта от ухапването.

— Може би са отстранили отровата преди демонстрацията — казах скептично.

Ансел поклати глава.

— Направих много подробна проверка. Гърмящи змии, скорпиони и коралови змии. Теопатли се справя светкавично с всяко ухапване.

— Добре и какво следва оттук?

— Искам да получа рецептата на лекарството от този индианец и мисля, че мис Шамуей може да го напра ви за мен.

Мира го изгледа втренчено.

— Някой е стоял на слънце без голяма, хубава шапка на главата си — обади се тя. — Не искаш ли да си вдигнеш краката, татенце?

— Ако беше с няколко години по-млада, щях да те науча на маниери — процеди през зъби Ансел.

Разбирах как се чувства.

Мира се изкикоти.

— Не си единственият, който мисли така — каза тя и поклати глава. — Един от тях дори се опита. Трябваше да му направят четири шева на лицето и да го пенсионират.

— Не се карайте — намесих се аз. — Защо мислиш, че малката ще успее да вземе рецептата и какво ще правиш с нея, ако я получиш?

Ансел се успокои.

— В целия свят има хора, ухапвани от змии — обясни той. — Теопатли наистина лекува. Може да донесе състояние, ако се рекламира подходящо. Ще бъде съществена част от екипировката при всяко пътуване. Мога да искам произволна цена за него.

Помислих малко. Ако това вещество наистина лекува всяко змийско ухапване, тогава естествено представлява интерес. То е не само състояние, но и фантастична тема за вестникарска статия.

— Действително ли сте виждал как действа това вещество? — попитах аз.

— Естествено.

— Каква е трудността тогава? Искам да кажа, защо сам не сте го взели?

Ансел изсумтя.

— Куинтъл иска дял. Той е индианеца, за когото ви говорих. От петнадесет години го преследвам, но старият дявол само се хили насреща ми.

— Каква е моята роля в тази история? — попита предпазливо Мира.

— Срещнах Куитъл преди две седмици — рече Ансел. — Както обикновено, отново се опита да ме измами, но аз го натиснах по-силно и накрая го поставих натясно. Каза ми, че скоро ще умре. Преди това обаче при него щяла да дойде една Слънчева дева, която щяла да наследи всичките му тайни. Тя щяла да бъде могъща магьосница, с руси като кована мед коси, а кожата й щяла да бъде като заснежените върхове на Икстачиуатл. Това просто е неговият начин на изразяване, но сега, след като видях мис Шамуей, мисля че бихме могли да го накараме да говори.

Мира се изправи на стола.

— Да не искаш от мен да се представя за Слънчева дева? — попита тя.

— Защо не? — каза Ансел със светнали очи. — С фокусите си, с външния си вид и с малко блъф ще се справиш.

Неочаквано аз се наведох напред и попитах:

— Къде е това село, за което говориш, Док?

— На десет мили от Пепоцтлан.

Сетих се нещо, но ми трябваше време, за да го обмисля.

— Слушай, Док — казах аз. — Остави ни двамата с мис Шамуей да обсъдим всичко. Мисля, че от идеята, която ти е хрумнала, може да стане великолепна статия за вестник. Ще бъде чудесна реклама за лекарството, ако го получиш, но искам да я обмисля от всички страни.