Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн

Не бяха минали и пет минути от влизането ми в бара на Маноло, когато вътре нахълта Пол Джудън, шеф на Централната информационна агенция.

„Проклет да съм!“, помислих, и се опитах да се скрия от погледа му, но той беше прекалено бърз за мен. Носеше се насреща ми като стадо завръщащи се от паша биволи, усетили близостта на родния дом.

— Здравей, Пи Джей — казах аз, сякаш много се радвах да го видя. — Как си? Седни и остави мозъка си да отдъхне. Имаш вид на човек, който се нуждае от нещо за пиене.

— Никога не отказвам — отговори той и повика келнера. — Търсих те навсякъде, къде беше, по дяволите? Имам нещо за теб.

Нямаше нужда да ми го казва. Когато шефът на ЦИА препуска през бара с такъв вид, това съвсем не значи, че се радва да ме види, нужен съм му за работа.

— Имаш нещо за мен? — повторих горчиво. — Така казват на куче и после му подхвърлят отрова.

Келнерът се приближи и Джудън му поръча два големи коктейла.

— Слушай, Пи Джей — казах, когато келнерът се отдалечи, — имам нужда от малко спокойствие. Прекарах шест месеца в пустинята на Мексико с глутница хищници по петите ми, в очакване да се докопат до кокалите ми. Имам повече кактусови иглички по тялото си, отколкото са бодлите на бодливото прасе, и всеки път, когато издухвам носа си, от ушите ми хвърчи пясък. Не се оплаквам, но се нуждая от малко почивка и мисля да я получа.

Джудън дори не ме слушаше. Беше извадил портфейла си и се ровеше в купчина телеграми.

— Медокс има работа специално за тебе, Милън — каза той. — Тази сутрин получих телеграма. Прилича на копие от „Отнесени от вихъра“.

— Медокс? — настаних се по-удобно на стола. — Не се безпокой за него. Кажи му, че съм болен, че не си ме намерил. Излъжи го каквото искаш, само ме остави да си почина.

Докато келнерът донесе питиетата, Джудън беше подредил купчина телеграми.

— Пристигна нещо освежаващо за кръвта ти — рекох аз и изгълтах две трети от коктейла си.

— Заповядай — каза ми той и ми подаде купчината. — Задачата ти е страхотна.

Върнах му телеграмите обратно.

— Не ги искам. Имам нужда от малка почивка. Утре взимам влака за Ню Орлеан. Наситил съм се на Мексико до края на живота си. Кажи на Медокс да изпрати друг глупак тук.

— Няма начин — отговори Джудън. — Работата е спешна, не губи време, Милън. Защо създаваш затруднения, като знаеш, че ще го направиш.

Разбира се беше прав. Нима вестникарската игра започваше да ме уморява или вече бях уморен? Прекарах шест горещи месеци в гонитба за бандитски истории, а в тази страна бандитите с лопата да ги ринеш. От времето, когато Запата постави началото на тази мода, всеки проклет индианец, който успееше да си пусне шестинчови мустаци, се пишеше за бандит. Изгубих сума ти време да ги тренирам как да си вършат работата, за да мога да съчиня за негово величество американския читател история, която да си струва да бъде прочетена. Беше ми дошло до гуша. Освен това един от тези аматьори — „Дилинджър“, се опита да ме застреля. Започвах да се опасявам, че и на друг боклук може да му хрумне подобна мисъл.