Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 27

— Хайде да излезем — предложи тя.

Последвах я, докато се отдалечаваше от колата, и седнах до нея върху изгорялата от слънцето кафеникава трева. Тя погледна нагоре, към искрящото небе, примижавайки от яркото слънце, и въздъхна доволно.

Намирах я вълнуваща. Не зная защо, но косата й с металния си блясък, нейната бяла шия, извивките на тялото под алено червената блуза, малките й ръце с фини кости и смелата извивка на устните и брадичката, ме смущаваха. Открих, че се връщам назад в миналото. Измежду всичките жени, които съм познавал, се опитвах да открия някоя, която да изглежда толкова добре, колкото това дете. Бледи призраци дефилираха в съзнанието ми, но никой не подхождаше.

— Слушай, сестричке… — започнах аз.

— Почакай малко — прекъсна ме тя. — Имаш ли нещо против да не ме наричаш сестричка? Аз не съм ти сестра, имам си име. Мира Шамуей. Ние се запознахме, не помниш ли?

— Ако ми беше сестра, щеше да си по-добро момиче — казах мрачно.

— Само за насилие си мислите вие, твърдите мъже. Това е единствената ви реакция към жените, нали?

— А какво очакваш, когато ни гощават с хладен прием и остър език? — попитах ухилен. — Освен това малко насилие помага.

— Спаси ме от това — рече тя, като изведнъж се оказа близо до мен. — Ти можеш да го направиш. Не искам да участвам.

Помислих си, „Ако знаеше и половината от онова, което съм ти подготвил, съкровище, щеше да се покатериш на дървото.“ Но само вдигнах рамене.

— Да не започваме отново. След седмица ще ми благодариш. Нали не се страхуваш от този Куинтъл?

— Не ме е страх от нищо на два крака… — започна тя.

— Спомням си, вече ми го каза.

— Но това е лудост — продължи тя. — На приказки всичко е добре, но ако трябва да го правиш наистина… същинска лудост е! Не говоря езика. Те ще разберат, че ги лъжа.

— Остави тази работа на Док. Той ще уреди всичко — рекох аз. — Защо се тревожиш?

Тя порови из чантата си и извади тесте карти.

— Има нещо свързано с теб и се чудя какво е — каза тя, като разгъна картите между пръстите си така, че те образуваха нещо като дъга след дъжд.

— Когато бях малък, майка ми ме мажеше с мечешка мас, — отговорих аз и се облегнах назад, подпрян на лакти. — Това ме изгради като личност.

Тя се наведе напред и извади четири аса от джоба на гърдите ми.

— Намираш ли, че съм сериозна млада жена?

Гледах картите, които премяташе между тънките си пръсти.

— Да — отговорих аз и усетих, как гърлото ми изведнъж се свива. — Нещо повече дори. Бих казал, че ти си изключителна млада жена.

Тя ме погледна с внезапен интерес.

— Наистина ли?

— Хъм, така мисля. Смятам, че ще знаем ужасно много един за друг, когато дойде време да се разделим?

Тя се пресегна да извади попа спатия от маншета ми. Усетих мириса на косите й. Той ми припомни едно лято, прекарано в Англия, и една стара провинциална градина, пълна с люлякови храсти.

— Така ли? — попита тя.

Хванах ръката й и я дръпнах към себе си. Тя не се възпротиви и ме остави да я приближа до себе си.

— Да — отвърнах аз и плъзнах ръка под раменете й. — Ужасно много.

Останахме да лежим така, близо един до друг и аз можех да виждам облаците, отразяващи се в очите й.