Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 22

Мира се намръщи.

— И какво, ако мога? — попита тя предпазливо.

— Вижте какво, скъпа — продължи Ансел, — ние можем да извлечем облага един от друг, ако забравим различията си. От друга страна, ако не искате да ни съдействате, ще трябва да ви предам на полицията и да решаваме сами проблемите си с Богъл.

— Това само по себе си ще бъде проблем — рече Мира и погледна насмешливо Богъл. — Чудя се какво би могъл да направиш с този дръвник до себе си.

Богъл затвори очи. Твърде много му идваше усилието да се контролира.

— Онова, което ще направя с теб, когато те спипам някъде самичка — каза той с напрегнат глас.

— Не й обръщай внимание, Богъл — рече рязко Ансел. — Трябва да се споразумеем. — И той се обърна отново към Мира. — Моля ви, да не го ядосвате. Ще ми помогнете ли, или не?

— Разбира се.

Имаше злобен блясък в очите и.

— Искате да знаете дали мога да правя фокуси? Е, мисля, че бих могла да ви направя малка демонстрация.

Тя погледна първо мен, а после Богъл.

— Ако Самюел ми помогне, мисля, че ще… да, това е!

Мира се пресегна и издърпа крайчето на червена панделка от ухото на Богъл. Продължи да дърпа и върху масата се нагънаха няколко ярда панделка, преди Богъл да дойде на себе си от изумление и да се отдръпне. Панделката се надипли на малка купчина на земята, а той я гледаше с ужас.

— Е, мистър Богъл — казах аз, — не сте ми казали, че сте от онези момичета.

— От мен ли се взе това? — прошепна Богъл.

— А пък аз твърдях, че главата ти е празна — рече тъжно Мира. — Защо не ми каза, че я използваш като шкафче? Няма да изкарвам праха отвътре, защото горката ти глава може да се повреди, но съм сигурна, че ще се радваш да се отървеш от това.

И тя извади топка за билярд от другото му ухо.

Богъл потрепери и скочи на крака. Той зачовърка трескаво с пръсти в ушите си.

— Всичко е наред, Богъл — успокои го ласкаво Ансел. — Тя само ни показа един номер. Нали е фокусничка — и той се обърна към Мира. — Трябва да призная, че го направихте изключително майсторски.

Тя повдигна рамене.

— Ако реквизитът ми беше тук, щях да ви покажа нещо наистина хубаво. Това са само детски игри.

Богъл седна отново.

— Защо не отидете някъде двамата и не се разберете помежду си? — казах аз на Мира. — Този приятел, Богъл, промени отношението си, и може би иска само да си поговорите. Докато вие се забавлявате, аз ще поговоря с Док.

— Да се забавлявам? С него? — попита Мира и посочи с пръст Богъл. — По-скоро бих се разхождала с човек, болен от тиф.

Помислих, че й има нещо с главата, но запазих това мнение за себе си.

— Онова, от което имаш нужда — каза Богъл, навеждайки се през масата, — е удар в ребрата.

Ако ребрата бяха там, където си мислех, то и с неговата глава не всичко беше наред.

— Тишина! — изсъска Ансел. — Твърде много време губим.

Той погледна сурово към Мира.

— Млада госпожице, вие съвсем съзнателно го предизвиквате. Предупреждавам ви, че няма повече да търпя това.

Тя се разсмя.

— Ще бъда добра, татенце, честна дума — рече тя и потупа ръката му. — А сега ми обясни за какво става дума.