Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 129

— Дявол такъв! Не виждах нещата от този ъгъл. Прав си. Мира ми липсва. Преди я изкушавах да върши лоши неща. Липсва ми борбата с нея. Май прекалено лесно се оставих Да ме убедиш, но ще се върна, ако тя е готова да ме приеме.

— Но те предупреждавам, че трябва да се държиш прилично. Никакво крадене повече. Ще бъда наблизо и ще те държа под око.

— Ще го направя… само заради теб — промълви тя, взе ножа и ме освободи.

Изправих се с разкривено от болка лице.

— Да вървим при Мира — подканих я аз, като раздвижвах краката си. — Твърде дълго я оставих сама.

— Не се безпокой. Ще оздравее.

Изведнъж се сетих за Уиски.

— Господи! — извиках и закуцуках към телефона. — Навярно в този момент Пепи прерязва гърлото на горкия стар Уиски.

— Прекалено много се безпокоиш — рече Арим спокойно, — рано или късно все някой ще му пререже гърлото, той си е такова куче.

Свързах се с полицията.

Щом Самърс се обади, набързо му разказах всичко.

— Прати полицейски отряд там — трескаво настоях аз, като му дадох адреса на Хариет. — И то незабавно. Ще притиснеш Кругър и бандата му до стената, ако имаш тази снимка.

— Ще я вземем! — възбудено обеща Самърс и затвори.

— Надявам се да успеят. Хайде да вървим в болницата! — Прегърнах я и я целунах. — Ти си мило момиче. Няма да съжаляваш. Да тръгваме. Трябва отново да прибегнеш до номера с изчезването: ченгетата не бива да те виждат.

— Смятай го за направено — отвърна тя и на мястото, където стоеше допреди малко, се появи лек дим.

В болницата заварихме Кланси и няколко полицаи, които все още чакаха пред вратата на Мира. Бяха отвели вече Богъл.

Доближих се до Кланси.

— Как е тя? — тревожно попитах аз.

— Зле — печално отвърна той. — Лекарят е при нея.

— Мога ли да вляза.

— Не още. Може би, когато лекарят излезе.

Извърнах се. Изкушен бях да се втурна вътре, но знаех, че е безсмислено, затова се отпуснах на един стол.

— Кой беше тоя с лице като домат? — прошепна Арим на ухото ми.

Казах й.

— Изглежда голям негодник. Мисля да го поизплаша малко — закани се тя.

— В никакъв случай! — възпротивих се аз. — Не ни трябват неприятности.

— За мен няма да е неприятно. Напротив, ще бъде забавно.

— За Бога, дръж се прилично. Нямам ли си достатъчно грижи, че и ти да ми създаваш нови?

Кланси се бе приближил и ме наблюдаваше изумен.

— Защо го правиш? — попита подозрително той.

— А защо не? — троснато отвърнах аз. — Не мога ли да си говоря сам и да ме оставиш на мира?

— Естествено — озадачено се съгласи той. — Но не ми харесва особено. Показва, че мозъкът ти се размеква.

— Това все пак е по-добре, отколкото изобщо да нямаш мозък, кретен такъв — изписка гласчето на Арим.

Кланси се сащиса.

— Какво беше това? — втренчи свиреп поглед в мен той.

— Нищо не съм казал.

— Я не лъжи. Още една такава идиотска реплика и ще те опандизя. Никак не ми се нрави този фалцет!

Точно в този момент една млада привлекателна сестра мина по коридора.

Кланси, който не пропускаше нито едно хубаво момиче, се овладя. Оправи вратовръзката си и се ухили:

— Добър вечер! — изпъчи се той.

Тя спря и се усмихна приветливо: