Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 128

— Не ти ли хареса това малко представление? — попита не без гордост Арим.

— Беше фантастично! Но не бих понесъл да продължи по-дълго. Скъпа, няма ли да ме развържеш?

— А, не — твърдо заяви тя. — Първо искам да говоря с теб.

— Но няма време — отчаяно възразих аз. — Всеки момент Пепи ще се върне.

— Това пък хич не ме интересува — сви рамене Арим, като обви с ръка врата ми. — С Пепи мога да сторя същото, каквото направих с нея, изобщо не ми пука.

— Арим, трябва да ме освободиш — трескаво казах аз. — Искам да те помоля за нещо.

— Зная, но първо ще чуеш какво искам аз. — Седна на коляното ми и започна да ме гали по ухото. Не понасям това, но не биваше да я дразня. — Ти ще се ожениш за мен.

Погледнах я смаян.

— Що за налудничава идея! — ядосах се аз. — Не е време за глупости.

— Не се шегувам — отвърна тя, — ще се ожениш за мен или това ще бъде последното нещо, което ми отказваш.

— Ще се оженя за Мира — казах, като се мъчех да я отблъсна. — За Бога, бъди разумна. Мира е в безнадеждно състояние. Има нужда от теб. Не можеш да откажеш да й помогнеш.

— Зная всичко това — нехайно отговори тя, — току-що я видях. Знаеше какво става тук и ме изпрати да те избавя. Съгласих се при едно условие — да се откаже от теб. Е, добре, тя се отказа. Ако искаш да я спася, трябва да обещаеш да се ожениш за мен.

— Няма — почти не вярвах на ушите си. — Каква подлост! Засрами се!

— Не бъди толкова високомерен — помоли ме тя, като долепи лицето си до моето. — Ще те оставя в ръцете на Пепи, ако се съпротивляваш. И ще предоставя Мира на съдбата й.

Поех дълбоко въздух.

— Не можеш да сториш това, помисли какво означава. Нима си въобразяваш, че ще ме задържиш с такъв брак? Че аз ще те напусна след седмица. Какво си мислиш, че съм мекотело?

Сянка от съмнение пробяга по лицето на Арим.

— Никак ли не ти харесвам? — умолително попита тя, притискайки се в мен.

— Разбира се, че те харесвам — отвърнах аз, — имаш всичко, което има и Мира, с изключение на добротата й. Това никога няма да притежаваш.

— С теб бих могла да бъда мила — нежно каза тя, — и ти ще бъдеш добър с мен.

Внезапно ми хрумна нещо.

— Ще се съглася при едно условие.

— Какво условие? — подозрително сбърчи нос тя.

— Ще се върнеш при Мира, ще се откажеш от тялото си и ще се оженя за двете ви.

— А, не! — възпротиви се тя и стана от коляното ми. — Искам да си имам собствено тяло.

— Но така никога няма да бъдеш истински щастлива — настоявах аз, като чувствах, че съм на път да я убедя. — Това е единствения начин да ме притежаваш. Ако не можеш да ме делиш с Мира, всичко между нас е свършено.

Тя се заразхожда напред-назад из стаята.

— Не можеш да си представиш какво означава това за мен. В този си вид мога да правя, каквото си поискам, да ходя, където си искам и да обичам, когото си пожелая.

— И какво ти носи всичко това? — попитах аз. — Не разбираш ли, че това е единствения изход? Нима си щастлива? Ти си едната половина. Мира притежава всички добри качества. Ако се върнеш в нея, ще станете едно цяло и ще имаш мен.

Тя престана да снове из стаята и се втренчи в мен.