Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 127

— Ще говориш ли?

— Да — казах аз, като се мъчех да отбегна ножа.

— Къде е касетата?

Дадох му адреса на Хариет.

— Да вървим — кимна той на Лу. — Все още имаме десет минути.

Отправиха се към вратата.

— Хей! — изкрещях аз. — Не ме оставяйте с тази жена. Може да й хрумне нещо.

— Естествено — Пепи спря и ми се ухили: — Може би друг път ще си помислиш, преди да започнеш да играеш двойна игра. — После се обърна към Лидия: — Когато свършиш, кажи на Тони да го хвърли в реката.

Тя кимна.

— Скоро ще се върнем — добави Пепи и двамата излязоха, като ме оставиха с Лидия.

Признавам, че в този момент видимо слабеех. Напрягах се да скъсам въжетата, които ме държаха пленник, но не можех.

В държанието на Лидия имаше някаква хладна експедитивност, по която съдех, че не се шегува.

Беше смахната, разбира се. Напълно луда, но каква полза за мен?

— И така можем да започваме. Ти трябва само да стоиш неподвижно. Аз съм бърза и няколко часа няма да те боли. — Тя се изкикоти: — А след това много ще те боли.

Вярвах й.

Приближи се и вплете дългите си пръсти в косите ми. Забих брадичка в гърдите си, за да скрия лицето си.

— Не ме затруднявай — извика тя, като ме скубеше. Уплаших се, като усетих колко е силна.

С все сила се мъчех да скрия лицето си. Тя продължаваше да ме дърпа за косата и имах чувството, че ще ме скалпира.

— Дявол те взел! — изруга внезапно тя и докосна ухото ми с ножа.

С вик отметнах глава встрани и в следващата секунда лицето ми бе обърнато към тавана, а ножът бе на няколко инча от очите ми.

В този момент вратата се разтвори с трясък и Арим влезе войнствено.

Лидия пусна косата ми и се отдръпна от мен. Арим втренчено изгледа първо мен, после Лидия, и ако не бях вързан, щях да я притисна в обятията си.

Лидия се съвзе първа.

— Какво желаеш? — попита тя с глух, сърдит глас. — Върви си!

— Какво си въобразяваш, че правиш? — осведоми се Арим. Очите и гневно искряха. — Какво става тук, Рос?

— Канеше се да обезобрази лицето ми, стара семейна традиция — възбудено отвърнах аз.

— Така ли? — Арим остави ръкавиците и чантата си на масата. Бавно свали шапката си. — Не и докато аз съм жива и здрава.

— Махай се! — свирепо извика Лидия. — Нямаш работа тук. Върви горе и чакай Пепи. Той ми нареди да го направя.

— Той е мой — заяви Арим и тръгна към Лидия. — Никой освен мен няма да го докосва.

Лидия замахна с ножа.

Предупредих я с вик, но не беше нужно. Арим напълно бе в състояние да се грижи сама за себе си. Просто изчезна в облак бял дим.

Лидия се закова на място, като извика изненадано. Огледа стаята с нож в ръка и безумно изражение.

Точно зад гърба й една голяма ваза с цветя се отдели от масата, излетя високо във въздуха и падна върху главата й. Тя се свлече на пода, а вазата се разби на парчета.

— Така и се падаше — чух гласа на Арим.

Невидими ръце събраха цветята на букети ги поставиха на гърдите на Лидия.

— Липсва й само ковчег — каза Арим, като отново прие човешки образ. — Но нямам време да се занимавам с това.

Бях смутен и в същото време очарован.

— Не мога да свикна с триковете ти — признах аз, като не свалях очи от Лидия.