Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 131

— Ей сега — неясната фигура се покатери на леглото и изчезна от погледа ми.

След секунда онова, което бяха останките на Мира в леглото, внезапно се раздвижи.

Ужасен, аз се отдръпнах. Наистина прекаляваха.

— Той иска да се върна при теб — намусено започна Арим. — Само тогава ще се ожени за мен.

— Изключено — твърдо се противопостави Мира. — До гуша ми дойде от теб. Бих предпочела да умра.

Съсредоточих се и като улових ръката й, казах:

— Мира, бъди разумна. След час ще настъпи пълнолуние. Ако Док е бил прав, тогава ти ще загубиш свръхестествените си способности и ще бъде твърде късно да ти помогнем. Трябва да й позволиш да се върне. Помисли за мен. Помисли какво ще бъде, ако трябва да се съобразяваме с нея до края на живота си. Помисли за злините, които може да ни стори, ако я отблъснем.

— Така е — съгласи се Мира. — Ами Док? Тя наистина го уби. За нищо на света не мога да деля тяло с една убийца.

Донякъде имаше право.

— Ако възкреся Док, ще ме приемеш ли? — намръщено попита Арим.

— Какво искаш да кажеш?

— Не съм убила стария глупак. Само исках да имам коз срещу теб и да те убедя да работиш за Андаса.

— Слушай, Арим, няма защо да лъжеш. Ти наистина го уби, видях го как умря — студено я прекъснах аз.

— Само така си мислиш — усмихна се тя. — Не си ли чувал за масова хипноза?

Прекарах ръка през косата си.

— Какво целиш? — попитах аз. — Масова хипноза ли? Не разбирам за какво говориш.

— Не си много интелигентен, нали, скъпи? — спокойно каза Арим. — Док изпадна в кома, а аз хипнотизирах теб и Сам, внушавайки ви, че е мъртъв. Писмото и роклята бяха само за камуфлаж.

— Не го вярвам, ченгетата също го видяха.

— И какво от това? Аз бях там през цялото време, но ти не можеше да ме видиш. Лесно хипнотизирах и тях.

— Наистина ли Док е жив? Просто не мога да повярвам.

— Разбира се, но не знае — невъзмутимо заяви тя. — Сега е в моргата и си мисли, че е толкова мъртъв, колкото и Джордж Вашингтон, но скоро ще уредим този въпрос.

— Какво чакаме тогава? — възкликнах аз. — Виж колко е часът, остава само половин час.

Арим изгледа Мира:

— Съгласна ли си да ме приемеш пак?

— Май трябва — уклончиво отговори Мира. — Ще се държиш ли добре?

— Естествено — гарантирах аз. — Зная как да се справям с нея.

— Е, добре — зарадва се Мира. — И на мен ми липсваше. Върни се, Арим. — Очите и светнаха: — Ще си живеем постарому.

Арим се поколеба, сетне пристъпи към мен:

— Никога вече няма да ме видиш — тъжно промълви тя, — поне не в този вид. — После ме прегърна: — Правя го за последен път.

Привлякох я към себе си и я целунах:

— Бъди добра. Вярвам ти.

— Аз чакам да свършите — ревниво се намеси Мира.

Арим бързо ме притисна до себе си и после ме отблъсна.

— Обърни се към прозореца. Трябва да се съблека.

И десет секунди не бях стоял гърбом, когато вратата се отвори и влезе Кланси.

— Значи е мъртва — каза той, — съжалявам, приятел.

Хвърлих бърз поглед към леглото и се вледених. Мира и Арим лежаха една до друга, русите им глави на една възглавница. Макар да знаех какво става, гледката ме смути.