Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 126

Лу притисна дулото на пистолета в гърба ми и ме подкара към личния асансьор на Медокс.

Докато летяхме надолу, Пепи процеди през зъби:

— Страшно ще съжаляваш, че ми обърка плановете.

Никак не ми хареса погледа, който ми хвърли.

Асансьорът се приземи при страничния вход, далеч от главната врата. Отвън чакаше голяма черна кола и щом се качихме, тя си понесе към Пето Авеню.

Никой не продума по целия път до къщата на Пепи. Лу седеше до мен, опрял пистолета в ребрата ми с хищно изражение на лицето. Да мигнех, би ме застрелял. Затова седях неподвижно и се обливах в пот.

Щом влязохме в къщата на Пепи, Лу ме отведе във всекидневната.

Икономът се суетеше там с някаква гарафа. Изгледа ме със странна усмивка на уродливото си лице.

Пепи нареди:

— Нека дойде мис Бранд.

Икономът излезе.

Пепи и Лу ме отведоха насред стаята, а сетне се приближиха до прозореца. Зашепнаха и Лу тихо се изсмя.

— Не губете ценно време — казах аз, леко смутен. — Разполагате само с трийсет и пет минути да ми предадете Арим.

— Предостатъчно са — отвърна Пепи.

— Не блъфирам — предупредих го аз. — Мога да те притисна до стената. Предай ми момичето или снимката ще попадне в ръцете на Самърс. Къде е то?

Пепи поклати глава.

— Не зная и не ме е грижа. Предупредих те да не ме мамиш. Сега ще си получиш заслуженото.

Вратата се отвори и вътре влезе Лидия Бранд. Погледна ме, както тигър гледа вечерята си.

— Искам този човек да каже истината — подхвана Пепи. — Може би ти ще успееш да го принудиш.

— Добре — усмихна се Лидия. — Ще бъде истинско забавление за мен.

— Какво ще правиш с него? — осведоми се Пепи.

— Искам да повторя отново онзи експеримент. Миналия път не успях.

Пепи вдигна рамене.

— Въобразява си, че може да нареже някого. Казвам й, че не може да го направи.

— Нека опита — захили се Лу. — Дори и да оплеска работата с този негодник, няма значение.

Започнах да се изпотявам.

Лу отиде до вратата и извика другите двама, които бяха с тях в кабинета на Медокс.

— Вържете този тъпак — нареди той. — Ако се противи, пръснете му черепа.

Преди да реша какво да правя, те ме сграбчиха. Почаках, докато започнаха да извиват ръцете ми зад гърба, и тогава се развихрих.

Освободих едната си ръка и фраснах по-едрия от двамата в окото, после, докато другият замахваше към мен, пристъпих плътно до него и го ударих в слабините.

Но всичко свърши дотук. Лу се намеси и ме цапардоса по главата с дръжката на пистолета си. Докато се съвземах, вече седях овързан на един стол, сякаш участвах в представление на Худини.

Пепи погледна часовника.

— Нямаме много време — подхвана той.

— Няма да продължи дълго — отвърна Лидия. В ръката си държеше много остър нож. Изгледа ме. — Няма да имаш много срещи с момичета след това — добави злобно тя.

— Нека проявим малко разум — бързо казах аз. — В действителност ти не би искала да ми направиш такова нещо.

Тя вдигна ножа и се приближи.

— Отначало няма да усетиш нищо — каза тя, застанала зад мен. — И преди съм го правила.

Лицето й беше бледо и безизразно и виждах, че изпитва безмерно удоволствие да гледа как се потя.

Пепи се обърна към мен: