Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 125

— Добре де, но не ми се щеше да се забърквам в тази история — измънка Уиски и се вмъкна в асансьора.

Приготвих апарата за снимане и отново се върнах в стаята.

Когато стигнах до вратата, Пепи ругаеше Лу:

— Ако не си кадърен да отвориш един сейф — изръмжа той, — защо не кажеш? Мотаем се тук вече двадесет минути.

— Ще ме оставиш ли на мира? — измърмори Лу, долепил ухо до сейфа. — Трябва да е тихо, за да чуя щракването.

Пепи пое дълбоко въздух и се наведе към него.

Именно така ги заварих.

Нагласих фотоапарата и извиках:

— Момент, не мърдайте!

Дадох им време, колкото да се обърнат, и снимах. Последва ослепителна светкавица и не дочаках да видя ефекта.

Стрелнах се навън към коридора, затръшнах вратата и извадих касетата от апарата.

Уиски ме гледаше смаян.

— Ето, дръж — прошепнах аз и я пъхнах в устата му. После натиснах копчето на асансьора и вратата се затвори автоматично в мига, в който Лу и Пепи дотичаха в коридора.

Лу държеше пистолет в ръка и изглеждаше бесен.

— Горе ръцете! — извика той и насочи пистолета към мен.

Вдигнах ръце, фотоапаратът се люлееше над главата ми.

С гневно сумтене Пепи грабна фотоапарата от ръката ми. Погледна го и го запрати на пода.

— Къде е касетата? — изграчи той.

— Пътува надолу в асансьора. Не буйствайте — добавих бързо, тъй като Лу се канеше да ме удари. — Тази снимка ще ви създаде големи неприятности, ако не сте разумни.

— Кой я взе? — изрева Пепи.

— Няма никакво значение — отвърнах аз. — Много по-лошо е за вас кой ще я получи след един час.

— Тъй ли? — Гласът на Пепи беше тих и заплашителен. — Полудял ли си да ми погаждаш такива номера?

— Да, луд съм. Но разполагам с такъв компрометиращ материал срещу теб, Пепи, че няма лесно да се отървеш.

— Нека да му ударя един — намеси се Лу.

Пепи посочи с глава кабинета:

— Влез вътре. Искам да говоря с теб.

Влязох в кабинета, следван по петите от Лу.

— Какво целиш? — попита Пепи. — Хайде… казвай.

— Ако до един час не съм на определен адрес — обясних аз, като не изпусках от очи Лу, — снимката ще бъде предадена на шефа на полицията. И ти ще трябва да се спасяваш.

— Какъв адрес? — позаинтересува се Пепи, премятайки пурата между пръстите си.

— Не се прави на хлапак — предупредих го аз, като нехайно отидох до бюрото и седнах отгоре му. — Слушай, Пепи, нека сключим сделка. Предай ми Арим и ще имаш снимката.

Докато говорех, хвърлих бегъл поглед към бюрото на Медокс. Спомних си, че някъде тук има скрит бутон, който включва алармената сигнализация. Медокс бе наредил да я инсталират, след като някакъв нехранимайко по време на сухия режим го бе заплашил, че ще му счупи главата.

— Отвори сейфа — обърна се Пепи към Лу. — Ще се занимаваме с него, когато свършим.

Това не ми се понрави. Забелязах бутона и го натиснах с все сила.

Един от другите двама ме удари зад ухото, но малко късно. Докато политах на пода, някъде в сградата зазвъня звънец.

С мъка се изправих и сега пък Лу се нахвърли отгоре ми.

— Зарежи! — спря го Пепи, пребледнял от гняв. — Вземи го с нас и да се махаме.