Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 124

Спряхме на входа и аз бързо погледнах през остъклените врати.

— Какъв късмет! — казах на Уиски. — Не познавам този човек. Хайде да влизаме.

Мъжът зад гишето ни изгледа безучастно.

— Искам да се видя с дежурния редактор. Негов приятел съм. Мога ли да се кача?

— Разбира се — отвърна мъжът. — Знаете ли пътя?

Кимнах и тръгнахме към асансьора.

— Е, не беше трудно — рекох аз, когато потеглихме нагоре.

Уиски въздъхна:

— Могат да ти лепнат пет години. Дори Самърс няма да успее да те измъкне.

— Тихо! — прошепнах аз и слязохме на осмия етаж.

В края на коридора имаше врата, която водеше към кабинета на Медокс. Докато вървяхме, Уиски наклони глава на една страна:

— Почакай! — неочаквано рече той.

— Защо?

— Има някой вътре. Чувам го.

Ослушах се, но нищичко не чух.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно — потвърди Уиски и подви опашка.

Прокраднах се до вратата и наострих слух. През плътната врата дочух мъжки глас.

— По дяволите! — отстъпих назад аз. — Какво да правим?

— Да се скрием и да изчакаме.

Хванах топката на вратата и леко я превъртях. Вратата се открехна и аз надзърнах в стаята на секретарката. Нямаше никой, но от кабинета на Медокс долитаха гласове. Вратата бе оставена отворена.

— Почакай тук — прошепнах аз и безшумно се промъкнах в предната стая.

Прекосих я и се долепих до отворената врата. Един бърз поглед — и останах поразен.

До сейфа на Медокс стоеше Пепи. С него бе горилата му Лу и други двама мъже, които не бях виждал досега.

Пепи пушеше пура с ръце в джобовете и килната назад мека шапка. Гледаше към Лу, който се опитваше да отвори сейфа.

Отдръпнах се, прекосих стаята и тъкмо се канех да се върна при Уиски, когато ми хрумна нещо.

Върху едно от бюрата се мъдреше репортерски фотоапарат, оборудван със светкавица. Пътем го грабнах и излязох в коридора.

— Какво става? — попита Уиски и страхливо погледна към апарата.

— Пепи и бандата му разбиват сейфа. Ще вляза и ще го снимам. Ако успеем да се измъкнем със снимката, ще сме си уредили сметките с Пепи.

— Да не си въобразяваш, че ще те оставят да избягаш, след като ги снимаш? — смая се Уиски. — Навярно ще бъде луд от ярост.

— Точно тук ще се намесиш ти.

— Вече се опитаха да ми счупят черепа — разтревожи се Уиски. — Предпочитам да остана неутрален, ако нямаш нещо против.

— Успокой се — рекох аз. — Щом направя снимката, ще ти дам плаката и ти ще офейкаш. Ще ги задържа, докато избягаш. Нищо няма да ми направят, докато разполагаме със снимката.

— Надявам се — изпъшка Уиски. — На тях може да им хрумне нещо друго.

И аз си помислих същото, но трябваше да рискуваме.

— Щом излезеш оттук, иди в апартамента на мис Хадлей и ме чакай там. Казал съм й за теб и тя ще те очаква. Ако не дойда до един час, предай снимката на Самърс.

— Не се ли правиш на герой без нужда? — угрижено попита Уиски. — Не можем ли да измислим нещо по-добро?

— Трябва да взема страха на Пепи — поклатих глава аз — и това е единствения начин. Влез в асансьора и ме чакай.