Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 121

— Остани така — настоях аз. — Колкото повече хора те видят в този вид, толкова повече свидетели ще имаме. Да вървим, любима.

Хванах я за раменете и я забутах към вратата.

Трябва да е било потресаваща гледка. Мира се бе изтегнала във въздуха с ръце, скръстени на гърдите. Все едно бутах детска количка, само че без колела.

Уиски вървеше в крак с мен:

— Така ли ще минем по улицата, приятелю?

— Това е целта ми — отговорих твърдо аз, като оставих Мира да литне нагоре, докато отварях вратата на магазина.

— Е-хей! — Кланси дотича при мен. — Не можеш да направиш подобно нещо!

— Опитай се да ме спреш — мрачно се възпротивих аз.

Той се огледа отчаяно.

— Момчета! — извика на уплашените полицаи. — Качете и двамата в камионетката.

Полицаите се поколебаха, сетне предпазливо се доближиха.

— Струва ми се, че ни предстои малка неприятност — обърнах се към Мира аз.

Тя стъпи на земята.

— Остави на мен — от очите и излизаха искри. — Досега бях много добра. Но щом другите стават зли, и аз ще стана.

Сега, когато бе стъпила на земята, полицаите сякаш се посъвзеха. Всички вкупом се запътиха към нас.

Мира щракна леко с пръсти към тях и те неочаквано се заковаха на място.

— Заваля — каза смутено един от тях.

— Какви са тези приказки? — изръмжа Кланси. — Няма значение дали вали! Арестувайте тази жена!

Един едър ирландец протегна длан и леко пребледня.

— Свети Боже! — рече задавено. — Тук вали!

Стори ми се, че Кланси ще се побърка.

— Никога не вали в покрито помещение, глупако! — разбесня се той. — Ще откъсна значката от куртката ти, ако не изпълниш заповедта ми!

Мира щракна с пръсти към него и почти моментално и той се втрещи.

— Ей Богу! — извика и погледна към тавана. — Наистина вали!

— Не ви ли казах? — възбудено рече ирландецът. — Мисля да се измъкна от тук.

Това ме заинтригува. Над всеки полицай, както и над Кланси, се сипеха капки дъжд. Не падаха от тавана, а като че ли на метър над главите им.

Докато те объркано се движеха насам-натам, водният душ ги следваше. Беше най-странното нещо, което бях виждал някога.

— Ти ли го правиш? — попитах Мира.

— Разбира се. Не знаеше ли, че мога да правя дъжд? Това стар нагейлски обичай.

Внезапно тя съзря червенокосата, седнала като замаяна на пода.

— Малко дъжд ще освежи тена на тази жена — мрачно добави Мира и разпери пръсти в нейна посока.

Този път не ръмеше. Заваля пороен дъжд. Червенокосата изкрещя диво, скочи и се защура из магазина. Поройните струи я преследваха безмилостно. За няколко секунди стана вир-вода.

— Мисля, че е достатъчно — доволно заяви Мира. — Вече не е толкова привлекателна, нали?

В този момент червенокосата приличаше на удавница.

— Имаш право — съгласих се аз, като се питах дали не полудявам.

Мира отново щракна леко с пръсти и дъждът спря.

Полицаите и Кланси започнаха да се бършат с носните си кърпи. Червенокосата лежеше на пода и истерично риташе с крака.

— Ако някой заговори отново за полицейска кола — студено рече Мира, — пак ще завали.

— Правете, каквото желаете, лейди — съкрушено каза Кланси. — Няма да ви създавам неприятности.

Мира отново зае лежаща поза.