Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 119

— Все едно да караш кола без спирачки. Познавам инстинктите си по-добре от вас.

Успя да ме заинтригува.

— Може би ще отидем на разходка с кола някой ден — предложих аз.

— Да не правим прекалено много планове. Да се върнем на роклята. — И тя се обърна към Мира. — Не ви ли се струва, че ще ми стои добре?

— Без нея ще бъдете по-хубава — бързо вметнах аз.

— Не ми харесва тази забележка. Не е стабилна основа за бизнес.

— Че кой се интересува от това? — небрежно подхвърлих аз. — Хайде да отидем някъде и да забравим за бизнеса.

— Да говорим за роклята — упорстваше тя. — Сигурна съм, че ще ми стои добре. Нека да я облека, за да се уверите.

— Някой друг път — рекох аз и тутакси млъкнах, защото видях, че докосва ръката на Мира.

— Страшно е красива — промълви момичето с копнеж. После на лицето му се изписа изумление и ужас и то стисна по-силно ръката на Мира.

Бързо го улових за ръката.

— В миналото можех да гадая на ръка. Искате ли да погледна линиите ви?

— Ако имаме предвид едни и същи линии — с мъка се усмихна то, като продължаваше да се взира в Мира с растящо безпокойство. — Знаете ли, че при допир този манекен е като жив — прошепна момичето.

— Така ли? — потупах бедрото на Мира. — Какви ли не чудеса правят от папие-маше в наши дни!

Все още държах ръката й и тя се поуспокои. С крайчеца на окото си забелязах, че Мира помръдва. Запазвайки застиналата си поза, тя се издигна трийсетина сантиметра над пода и остана така. Обля ме студена пот.

Червенокосата беше с гръб към Мира и не забеляза това. Сложих ръка на рамото на Мира, дръпнах я към земята и я задържах в това положение.

— Наистина ли можете да гадаете на ръка? — попита червенокосата.

— Е, да, минах вечерен курс преди няколко месеца. — Чувствах се ужасно. — Засега мога да говоря само за миналото, но се надявам по някое време идната седмица да стигна до бъдещето.

За секунда пуснах Мира. Тя започна да се издига нагоре, затова отново я задържах.

Червенокосата бързо отдръпна ръката си.

— Ще изчакам до другата седмица. Зная всичко за миналото си. Искам да го запазя в тайна.

Не се изненадах, но не и го казах.

— Като че ли харесвате този модел — попита момичето, — или не можете да решите?

Все по-трудно удържах Мира и само за миг тя се издигна няколко инча във въздуха, преди да успея да я върна на мястото й.

Червенокосата се смая.

— Опитва се… да избяга, така ли? — изплаши се тя.

— Тук има течение — поясних аз. — Манекените са невероятно леки.

Тя се отдръпна назад.

— Знаете ли, никак не ми харесва този манекен, просто не ми харесва.

Кланси, който се бе отървал от негодуващите жени, дойде при нас. Целият бе в пот и много ядосан.

— Защо опипваш тази кукла? — попита той.

— Такъв съм си. Падам си по восъчните кукли — отговорих отчаяно.

— Има нещо странно с този манекен. Той сякаш се опитва да отлети — обади се червенокосата.

Кланси подозрително я погледна.

— Какво искате да кажете… да отлети?

— Не зная, но точно това се опитва да направи.

— Не й обръщай внимание, Кланси — прекъснах я бързо аз. — Говори несвързани работи днес.